,,И някой ден сърцето ще те съди за това...”. Едва ли човек би останал безразличен,когато слуша  култовата песен на Милена Славова, която тя пее от цялото си сърце и докосва всеки сърцат човек, който я слуша. Но какво се случва с човешките сърца в днешния материален и циничен свят. За мен лично моето сърце е моя компас в този побъркан свят и винаги се вслушвам в неговите трепети. От малки ни учат да сме разумни, сдържани и да следваме правилата, но сякаш забравят да ни научат как да бъдем сърцати – без разум, без его и без да очакваме нещо в замяна. За мен сърцето е вратата към душата. И ако понякога не се вслушваш в него – то просто спира да работи правилно и накрая безмълвно спира. Неговата сила е в неговата сензитивност, която за съжаление при много хора е закърняла до степен на безчувствие и липса на състрадание. Да чувстваш,да обичаш, да изпитваш нежност и съчувствие са  черти от характера на всяко сърце. То не познава омразата и завистта – те за него са болестите, които го погубват и бавно трептенето се превръща в биологично туптене, което затихва ден след ден, удар след удар все по тихо и по тихо... Не губете сърцата си, не обричайте живота си на емоционална тишина, обичайте – само така вашите сърца ще пърхат, като пеперуди в стомаха и ще бият щастливо. Само така ще спасим света от налегналото го бездушие с безграничната сила на сърцето.