Силата на сърцето
,,И някой ден сърцето ще те съди за това...”. Едва ли човек би останал безразличен,когато слуша култовата песен на Милена Славова, която тя пее от цялото си сърце и докосва всеки сърцат човек, който я слуша. Но какво се случва с човешките сърца в днешния материален и циничен свят. За мен лично моето сърце е моя компас в този побъркан свят и винаги се вслушвам в неговите трепети. От малки ни учат да сме разумни, сдържани и да следваме правилата, но сякаш забравят да ни научат как да бъдем сърцати – без разум, без его и без да очакваме нещо в замяна. За мен сърцето е вратата към душата. И ако понякога не се вслушваш в него – то просто спира да работи правилно и накрая безмълвно спира. Неговата сила е в неговата сензитивност, която за съжаление при много хора е закърняла до степен на безчувствие и липса на състрадание. Да чувстваш,да обичаш, да изпитваш нежност и съчувствие са черти от характера на всяко сърце. То не познава омразата и завистта – те за него са болестите, които го погубват и бавно трептенето се превръща в биологично туптене, което затихва ден след ден, удар след удар все по тихо и по тихо... Не губете сърцата си, не обричайте живота си на емоционална тишина, обичайте – само така вашите сърца ще пърхат, като пеперуди в стомаха и ще бият щастливо. Само така ще спасим света от налегналото го бездушие с безграничната сила на сърцето.
© Луциян Кацев All rights reserved.
