13 мар. 2025 г., 06:11

Синеоката мечта ...

443 4 11
1 мин за четене

   Преди повече от десетина години, като учител в престижна плевенска гимназия имах ученик, почти отличник - в клас, един най-добрите ... Прекрасно си спомням тези единадесетокласници, вече абитуриенти тогава, как много обичаха да спорим, понякога дори ожесточено ... Вероятно и в други часове, с колегите ми ... Не веднъж с тях губехме от урока и по десетина минути, в спор по какви ли не, разни въпроси, които ги вълнуваха ... Затова опитвах и съумявах не рядко - да включвам спора, при възможност, в хода на уроците, в зависимост от темата, целта ... И макар твърде трудно, но - моите възпитаници май все успяваха да ми докажат, че са прави ... Най-често, спорехме с Пламен - симпатично синеоко момче ... В часовете всеки път аз го опознавах, покрай тези наши полемики ... Разбрах, къде живее - недалече от нас ... Между другото, той говореше и за огромното си желание да стане летец ... Разбрах също, че и неговият баща е пилот ... И въпреки че - Пламен не заслужаваше съвсем стабилна отлична оценка, писах му за годината шестица ... Заради неговата мечта - да лети ... Но, за най-голямо съжаление, в края на лятото научихме - бащата на Пламен е загинал в двуместен самолет, край морето ... И само след месец, друга зловеща новина попари цялата ни гимназия - Пламен и негов съученик са издъхнали на място, с автомобил в града ... При удар в електрически стълб, със скорост - два пъти по-висока от разрешената ... Шофирало е другото момче, (от друг клас), с книжка само от преди половин година ... Вечна им памет!... Оттогава, през ден-два минавайки край дома на Пламен, настръхвам ... Никъде не се забелязват некролози - вероятно останалите живи от семейството са се преселили ... Свеждам глава, а пред очите ми е все онази класна стая, с онези тъй пламенни младежи, с чудесните им смели мечти ... И една от тях, синеоката - уви, жестоко без време, прекършена от съдбата ...                                                                                                                                                                                           ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Паленка, Безжичен - благодаря за интересните коментари!
  • Добре, че не си знаем края, да имаме време да мечтаем...
  • Наистина огромна трагедия - двама от семийството, загинали в катастрофи. Имам двама близки роднини, загинали вследствие войната, преди да се родя. И все пак ги чувствах много близки, без да съм ги виждал, защото баба ми казваше, ако имаше Господ, нямаше да ми отнеме момчето!
    Но, щом сте учителка ( аз също съм преподавател, но не на ученици) искам да запитам за много грозната дума "възпитаник" (отвратителен русизъм) - как ли би била разбрана на английски, немски, френски?
  • Да, повече от трогателни случаи, за каквито се молим на Господ - никога да не се случват... Но... Благодаря ти, Стойчо! И за ":Любими"!
  • Силно ме трогна!
    Дора,тъй като служех във Военновъздушните сили на страната, ще спомена един случай в летище Равнец, когато загина командира на полка със самолет МиГ-29 в началото на 90-те години.Той мечтаеше да създаде ескадрила, подобно на американските "Сини ангели", известна тогава в България с демонстрация на висш пилотаж.Беше баща на три деца...
    Няма да забравя трагедията във военното градче до летището:жените на пилотите бяха като птици след изстрел в ятото!
    Тичаха към инцидента, съкрушени, докато разберат, коя е вече вдовица!

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...