Преди повече от десетина години, като учител в престижна плевенска гимназия имах ученик, почти отличник - в клас, един най-добрите ... Прекрасно си спомням тези единадесетокласници, вече абитуриенти тогава, как много обичаха да спорим, понякога дори ожесточено ... Вероятно и в други часове, с колегите ми ... Не веднъж с тях губехме от урока и по десетина минути, в спор по какви ли не, разни въпроси, които ги вълнуваха ... Затова опитвах и съумявах не рядко - да включвам спора, при възможност, в хода на уроците, в зависимост от темата, целта ... И макар твърде трудно, но - моите възпитаници май все успяваха да ми докажат, че са прави ... Най-често, спорехме с Пламен - симпатично синеоко момче ... В часовете всеки път аз го опознавах, покрай тези наши полемики ... Разбрах, къде живее - недалече от нас ... Между другото, той говореше и за огромното си желание да стане летец ... Разбрах също, че и неговият баща е пилот ... И въпреки че - Пламен не заслужаваше съвсем стабилна отлична оценка ...