Синеоката мечта ...
Преди повече от десетина години, като учител в престижна плевенска гимназия имах ученик, почти отличник - в клас, един най-добрите ... Прекрасно си спомням тези единадесетокласници, вече абитуриенти тогава, как много обичаха да спорим, понякога дори ожесточено ... Вероятно и в други часове, с колегите ми ... Не веднъж с тях губехме от урока и по десетина минути, в спор по какви ли не, разни въпроси, които ги вълнуваха ... Затова опитвах и съумявах не рядко - да включвам спора, при възможност, в хода на уроците, в зависимост от темата, целта ... И макар твърде трудно, но - моите възпитаници май все успяваха да ми докажат, че са прави ... Най-често, спорехме с Пламен - симпатично синеоко момче ... В часовете всеки път аз го опознавах, покрай тези наши полемики ... Разбрах, къде живее - недалече от нас ... Между другото, той говореше и за огромното си желание да стане летец ... Разбрах също, че и неговият баща е пилот ... И въпреки че - Пламен не заслужаваше съвсем стабилна отлична оценка, писах му за годината шестица ... Заради неговата мечта - да лети ... Но, за най-голямо съжаление, в края на лятото научихме - бащата на Пламен е загинал в двуместен самолет, край морето ... И само след месец, друга зловеща новина попари цялата ни гимназия - Пламен и негов съученик са издъхнали на място, с автомобил в града ... При удар в електрически стълб, със скорост - два пъти по-висока от разрешената ... Шофирало е другото момче, (от друг клас), с книжка само от преди половин година ... Вечна им памет!... Оттогава, през ден-два минавайки край дома на Пламен, настръхвам ... Никъде не се забелязват некролози - вероятно останалите живи от семейството са се преселили ... Свеждам глава, а пред очите ми е все онази класна стая, с онези тъй пламенни младежи, с чудесните им смели мечти ... И една от тях, синеоката - уви, жестоко без време, прекършена от съдбата ... ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
