Скитникът арменец 67

                       Фериботът на “Viking line” наближава пристанището на Хелзинки. То е разположено на брега на Финския залив в Балтийско море.  Скоро ще акостираме и това интересно и приятно пътуване ще свърши.

На кораба цари голямо оживление, стотиците членове на екипажа се готвят за края на това 15 часово плаване. Хилядите пътници също са обхванати от оживлението характерно за края на всяко пътуване. Някои пътници прибират багажа си, други вече готови да напуснат ферибота, са на палубата за да бъдат свидетели на тържественото посрещане на кораба в финското пристанище.

Ние също сме готови да напуснем кораба. Вълнението на пътниците е всеобщо. Екипажът, с голям опит и добре обучен, е готов да хвърли котва в определеното му за акостиране място край кейовете на огромното пристанище на Хелзинки, което има три терминала. Два от тях са за товарни морски съдове.

Поради географските си особености и суровият климат, Финландия има огромен обем внос по море, а също така не малък износ за други европейски страни, за Азия, Африка и за двете Америки.

Две трети от страната е покрита с гори, и естествено износът на дървен материал и изделия от дърво, заема първо  място в експортната листа на страната.

Основни партньори на Финландия са страните от ЕС, чийто член е от 1995 година, а през 2023 година стана и член на НАТО.

Исторически Финландия е била част от Швеция и Руската империя. Извоюва своята  пълна независимост твърде късно, едва след Втората световна война.

Фериботът на “Викинг лайн”, вече е хвърлил котва, и пътниците бавно напускат кораба.

Представител на  финландската фирма ни посреща  и повежда към огромния паркинг на пристанището, където минибус ни поема,  за да ни отведе до хотела, където имаме запазени стаи. Да не забравя да спомена, че сред посрещачите е и нашият представител от Търговското представителство на НРБ.

Хотелъл, чието име естествено не помня след  повече от 30 години, е в централната част на града. Не е луксозен( знаете българските командиривачни бяха от скромни по скромни), но чист и удобен за живеене една седмица. Най-ценното му качество беше близостта му до центъра на града.

В хотела се разделяме с нашия фински представител, който ни пожелава приятна вечер и съгласно деловата ни програма, утре в 9 часа ще дойдат да ни вземат за да отидем да водим нашите делови разговори.

Оставаме  насаме с  представителя на “Индустриалимпорт”, който отговаря за нашите търговски сделки  с Финландия. Той ни съобщава, че има и представители на ДСО” Рила” и ДСО” Руен”, и някои срещи с финландските партньори ще провеждаме заедно. Поради липса на достатъчно стаи в един и същи хотел, четирите дами от другите две обединения са настанени в хотел, съвсем недалеч от нашия. Така, че както за деловите срещи, така и за лични контакти е удобно съседство.

Колежките бяха две от “Руен” по трикотажа, една от “Рила” за конфекцията  и естествено една колежка от “Индустриалимпорт”. За къде без търговец! Помня само името на  инж. Попова-главен инжинер на фабрика “Пролетарий”- София. Много чаровна  черноока дама, с черни като смола коси, прекрасен специалист и солидно самочувствие. Тя се явяваше нещо като ръководител на тяхната делегация.

Няма да ви занимавам с хода на преговорите с различните клиенти. Деловите ни отношения не бяха от вчера, те познаваха добре продукцията на “Наталия”-Стара Загора, от която купуваха памучен трикотаж, вече години наред и разговорите бяха главно за определяне на артикулите и количествата, които искаха да им доставим през следващата година. Естествено имаше и някои ценови промени, по които дискутирахме, но общо взето, деловите ни отношения бяха отрегулирани вече от няколко години и се уточняваха някои подробности по модели и срокове на доставка.

За нас голям интерес представляваше, как ще приемат колекцията на завод “23 Септември”-Чирпан. Дамска и детска конфекция, която до този момент те не бяха внасяли от България. Именно, за тази цел в нашата делегация беше включен Петко Христов-икономически директор на завода. Христов беше не само прекрасен човек, но много компетентен икономист, познаващ прекрасно производството на завода и технологичните му възможности. Да се работи с него беше истинско удоволствие и между нас имаше пълно доверие, единомислие и топли приятелски чувства. Главния директор др. П. - бивш партиен функционер, беше представителната фигура и рядко взимаше участие в деловите разговори. Петко Христов беше човекът познаващ всичко в завода, движещ работата и имащ възможноста да поема отговорност.

Колекцията дамски и детски облекла беше посрещната с интерес от потенциалните финландски вносители, и след като отговорихме на техните въпроси, за нашите възможности за доставки по модели, количества и срокове, оставихме им колекцията за да я разгледат обстойно и направят своите заявки и евентуално подписване на договори. За съжаление, през следващата година ни връхлетя “демокрацията” и завода в Чирпан остана в “ историята на комунизма в БГ”.

Фирмата “ХХХХ”, която  представляваше ДТП” Индустриалимпорт”- София, на финландския пазар, безупречно си изпълняваше задълженията по организиране на срещи с фирмите вносителки, оказване на помощ и съвети при преговорите, организиране на пътуванията ни до близки градове при фирми извън Хелзинки.

Задачите по командировката са изпълнени. Договорите за доставка на памучен трикотаж( мъжко бельо, дамски и мъжски пижами) от завод “Наталия”-Стара Загора са подписани. Инж. Ангел Костов- зам. главен директор по техническите въпроси на “Наталия” е доволен. С подписаните от нас договори, е  осигурил износ за около  1 милион вал. лева. За един единствен завод и ограничена номенклатура, това е прекрасно. За конфекцията ще почакаме.

Всяка вечер, след работа се прибираме в хотела за почивка. И след това, Хелзинки ни зове с красивите си кокетни къщи, с чистотата на улиците, с уюта на малките градски и квартални площадчета. С малките ресторантчета и махленски кафенета. Разхождаме се по централния площад на града. Президентският дворец, монумента на Ян Сибелиус, кварталът със старите дървени къщи, чистотата и порядъка, всичко ни впечатлява силно. Тук не летят коли с космически скорости, хората се разхождат бавно изпитвайки огромно удоволстие от спокойствието което цари в града.

Интерсно, и тук има остъклени балкони, климата го изисква, но всичките са остъклени с едни и същи материали, по единен проект, и общият архитектурен ансамбъл не е пострадал. Не балконите на една и съща сграда, а всички балкони в града. Опитайте да го постигнете в България. Само опитайте поне във вашия 6 или 8 етажен блок. Няма да успеете!

Утре е последният ни ден в Финландия, и след това излитаме за София.

Нашите домакини са ни подготвили приятна изненада. Каква още не знаем. Казаха ни, че ще прекараме последният ден извън града, на теферич.

След добре свършената работа, заслужаваме малка премия. Нали така!

Сутринта, след закуска в хотела, някъде към 10 часа идват да ни вземат с един комфортен микробус “Мерцедес”. В онези години, в България, такива коли са голяма рядкост. Сега “Мерцедес”? Все едно “Вартбург” през 1980 година.

Пътуваме около 35-40 минути, през  гори, край малки езера, горски поляни, украсени с малки дървени къщички, навярно вили на жители на близкия град, а може би жилища. Трудно ни е да различим едното и другото, защото всичко е много чисто и подредено, дворовете няма огради, даже дървени, а  телени мрежи навярно местните жители не са виждали, освен в филми за немски концлагери.

Пристигаме до крайната ни цел. Ние сме в борова гора, леко разредена от малки полянки осеяни с ниски храсти. Цветя почти не се виждат.  След един завой на пътя, пред очите ни се появява красива, едноетажна, дървена къща. Доста голяма и с огромни прозорци гледащи към езерото,  край което е построена къщата.

Оказва се, че това е вила на компанията, където тя приема като гости деловите си партньори. Не е лоша идеята.

Да забравих да кажа, че бяхме предупредени да си вземем някоя по-топла дрешка, ако имаме такава.

Мястото е като в приказките, една красива  дървена къща, лъскава от дървесна смола, с островърх покрив, огромни прозорци, на брега на езеро, заобиколено от гъста борова гора. Заинтригува ни факта, че езерото нямаше отсрещен бряг, а водите се губеха между  сребристи борове, които едва ли  помнеха годините си.

Пред  къщата имаше широка веранда, по-скоро площадка, с шезлонги, масички и кресла. Всичко от масивно дърво с приказен кехлибарен цвят.

Когато пристигнахме във вилата, там ни чакаха нашите колежки, които ни посрещнаха с чаровни усмивки и отворени обятия.  Явно красотата и романтиката на мястото им бяха подействали благотворно. Пък и друго си е, трябва да го признаем, на такова  романтично място мъжката компания е прекрасно допълнение на природната красота на това райско кътче. Финладските ни  домакини бяха двама мъже и една жена. Така, че се оказахме много балансирана компания, шест дами и петима кавалери. Не знам дали беше случайно или нагласено, но в края на краищата, това не играеше роля, бяхме колеги дошли да си починат след 4-5 дни напрегната работа. Имахме право на една хубава почивка- награда за добре свършената работа. Финландците които бяха наши домакини, бяха наши представители за Финландия, т.е бяхме един отбор. Това още по-вече правеше отношенията ни сърдечни и неформални.

Домакините разтовариха багажа от колата, явно носеха храна, а може би и напитки. След като всичко отиде по местата си, а ние през това време се наслаждавахме на изумителната красота на заобикалящата ни природа, нашите домакини ни предложиха да се възползваме от прочутата финска баня- сауната. Първо мъжете. Естествено приехме без колебание  и с радост. Кога друг път ще имаме възможност да използваме оригинална финска сауна. Може би никога. И за себе си мога да кажа, че така и стана. За всичките 87 години от живота ми до сега, сауна в Финландия съм ползвал само веднъж. Там, в този прекрасен и незабравим ден.

Естествено, не помня колко време прекарахме в сауната- 20 или 30 минути, но помня прекрасно, че  след сауната, ни дадоха по една снежно бяла, доста плътна хавлия, облечени в които седнахме на верандата с ледено студени бири в къка. Кеф Коко кеф, би казал един мой стар приятел.

Докато ние, мъжете се наслаждавахме на красотата наоколо, поемайки от кехлибарената, ледено студена биричка, в сауната се кефеха нашите колежки.

След двадесетина-тридесет минути и те се присъединиха към нас с  халби пиво в ръце.

Обяда се състоя в салона на вилата. Домакините ни бяха донесли, разни вкусотийки закуски-мезета за всякакви напитки. Всеки имаше питие по свой вкус, видове уиски, водки, ром, коняк джин и т.н. Всеки от надс можеше да пие това което обича. Честно казано не помня какво ядохме, но имаше разнообразни студени и топли храни. Имаше и десерти, аз помня сладоледа, защото това е нещо което мога да ям в индустриални количества и до днес.

Кафето беше поднесено на верандата. Смесването на аромата на кафето, с парфюма на боровата гора и мириса на морската вода на “езерото”, дава един неописуем и неповторим вкус на всичко което консумираш тук, както и на въздуха който дишаш.

Сложих думата езеро в кавички не случайно. Оказа се, че това не е езеро, а част от морето, което се промъква между дърветата, залива горските поляни, и там където намира падинка, образува езеро с чисто морска вода.

Ох, забравих да кажа, че след сауната се къпахме в “езерото” и тогава разбрахме истинския произход на тези малки и голями “езера” образувани от разлива на морето.

Времето беше чудесно. Ясно небе, лек полъх от морски въздух овкусен с борова смола, тишина и спокойствие. Прекрасен отдих след една натоварена  с труд и напрежение петдневка. Мечта!

И изведнъж, нашите домакини предлагат партия мини голф. Оказва се, че зад вилата има игрище за Мини голф. Никога не съм практикувал този спорт. В Мароко, мои приятели, възрастни французи веднъж ме бяха поканили  да отида с тяй в Кралския голф клуб, недалеч от Рабат. Отидох от любопитство, дадоха ми да ударя топчето 2-3 пъти, разорах тревата и се отказах. И сега ни предлагат да поиграем  “мини голф”. Естествено приемам да участвам. За  втори  път ще държа в ръката си металния стик и ще удрям бялото топче, за да го насоча към дупката. Не помня кои се включиха в играта, но играхме около час. В края на краищата, за моя изненада се оказах победител и получих награда.

Но още по-голяма изненада беше, когато малко преди тръгване към Хелзинки, фирмата ни раздаде Дипломи за успешно издържан изпит по  “Финландска сауна”.  Всички бяхме приятно изненадани  с тези дипломи. Един прекрасно прекаран почивен ден преди завръщането ни в София с чувството за успешно изпълнена мисия.

На следващия ден  се простихме с нашите домакини и с тази прекрасна  северна страна Финландия. До сега това е моето единствено пътуване до страната на северните елени и на Дядо Коледа.