10 апр. 2016 г., 00:54

Скрита тишина

864 0 0

Бавно тишината минава през ръцете ми и ме обгръща в топъл захват.

Спирам да мисля и да дишам, оставам сам и падам, губя се, мрака ме запленява в буен танц и звуците на тишината ме откъсват от себе си. Аз политам надолу и се възнасям. Сълзите ми тържествуват и преоткривам света. Вече няма мен и теб, няма нас, няма нищо, само красота, само бяла зима и хладна есен, прекрасната картина и скъпата песен. Миналото е нашето бъдеще, нека го вземем със нас и изпепелим всичко по пътя си, за да не остане нищо, за да дадем всичко и да не мислим. Всичко свършва бавно, леко като въздишка, поглеждам те и ти се усмихваш. Вече ме няма. Никога не ме е имало. Винаги съм бил теб, а ти винаги мен. Безумие, неуписумо, но винаги добре посрещано, защото ти си всичко, моя душа, живот, мъка и скръб. Щастието е само част от твоята любов, парче от твоята плът.

 

Събуждам се, Обичам те.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...