10.04.2016 г., 0:54

Скрита тишина

865 0 0

Бавно тишината минава през ръцете ми и ме обгръща в топъл захват.

Спирам да мисля и да дишам, оставам сам и падам, губя се, мрака ме запленява в буен танц и звуците на тишината ме откъсват от себе си. Аз политам надолу и се възнасям. Сълзите ми тържествуват и преоткривам света. Вече няма мен и теб, няма нас, няма нищо, само красота, само бяла зима и хладна есен, прекрасната картина и скъпата песен. Миналото е нашето бъдеще, нека го вземем със нас и изпепелим всичко по пътя си, за да не остане нищо, за да дадем всичко и да не мислим. Всичко свършва бавно, леко като въздишка, поглеждам те и ти се усмихваш. Вече ме няма. Никога не ме е имало. Винаги съм бил теб, а ти винаги мен. Безумие, неуписумо, но винаги добре посрещано, защото ти си всичко, моя душа, живот, мъка и скръб. Щастието е само част от твоята любов, парче от твоята плът.

 

Събуждам се, Обичам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...