В зората на интернета. Първи сайтове за онлайн запознанства. Сърфирам, сърфирам и , хоп, попадам на интересна половопротивоположна личност -
очен лекар.Чатим си известно време, говорим по телефон,скайп и пр., разменяме си словесни „забивки“ /помните как ставаха тези неща/.И, хоп, идва моментът на лицеприятната /или ,може би, очиприятната/ среща.Качвам първия влак и потеглям за някъдето си.На гарата ме чака едно дребно,пухено „котенеце“ облечено в стил грънч-хипи-метъл.Погледът ми попада първо на висящите от врата и вериги и веднага ми минава мисълта как,аджеба, успяват да удържат изпъкналостите под тях ,тръгнали да излизат през изплезената уста на Ролинг стоунс щтампирана върху тениската и. Егати късметлията съм – очен лекар и то с такива големи „очища“! Чувам едно „З...з...з...“ /бях забравил ,че ми бе казала как при малко нервно възбуждане леко заеква/.Прекъсвам дългото и „З“ с една дълга целувка и следва нейното „...дравей!“. За миг си я представам с показалката пред екрана с цифри ...