15.10.2011 г., 9:15 ч.

Слепи разбирания 2 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1476 0 5
2 мин за четене

Добре, че съществува амбивалентността, та така всяка глупост получава шанс да бъде оценена повторно... да бъде видяна по друг начин... Може би амбивалентността е „вторият шанс” на глупавите изказвания. Шанс да бъдат пречупени през нечия различна призма, да бъдат изкривени така, че да бъдат харесани! 

  Нека го кажа, нека ви представя моето виждане... може пък да успея да помогна на някого.

 

Втора част от поредицата „Слепи разбирания”

  1. Всеки човек върви по отредени от съдбата пътища –> Ах, колко сте се объркали, скъпи мои приятели! Ние всички вървим по разни пътища, това е естествено. Но няма нищо „отредено” на този свят... всичко клони към промяна. Въпрос на време е дадено нещо да се измени по свой собствен начин. Било то пътя, по който вървим, било то начина, по който мислим и т.н.
  2. Хората живеят в собствената си рутина, без да се замислят, че по този начин „пропускат” истинския живот –> Добре, съгласна съм с това, че хората живеят в собствената си рутина. Но кой си ти, че да твърдиш, че това не е истински живот? Нима животът не се изразява в това да дишаш, да работиш, да даряваш любов, да се ядосваш, да падаш, пак да се изправяш, да помагаш, да завиждаш на ближния, да мечтаеш, да постигаш мечтаното, да мразиш, да обичаш, да позволяваш да те обичат, да бягаш от лошите хора, да отстояваш себе си, да не се отказваш пред трудностите и прочее, и прочее, и прочее?
       Така като гледате тази майка там, на пейката, с детето си в количката (трето подред), си мислите, че тази жена живее в рутина? Но нима животът не е именно тази твоя, лично твоя, тъй интимна и тиха, тъй неразбрана от другите рутина?
  3. Любовта е сляпа –> Не е сляпа любовта, просто хората са заслепени от нея. И не че не виждаме недостатъците на човека, в когото сме влюбени. Просто все още сме склонни да го приемем какъвто и да е, точно защото сме истински влюбени !
  4. Животът е страшно несправедлив... –> Понякога нaистина ни се случва така, че започваме да си мислим, че Бог ни е изоставил, че надеждата ни е забравила, че светът се е обърнал срещу нас. В такива моменти си мислим, че животът е несправедлив, но... разбира се, не сме прави. Трябва да проумеем, че, въпреки страданието ни в момента, няма ненаказано зло, нито неоценено добро! Всичко в природата е БАЛАНС!
  5. В работата на сърцето слушай ума. В работата на ума не слушай сърцето. –> И кога по–точно да слушаме сърцето? Аз имам един съвет: винаги се допитвайте и до двете едновременно, защото често сърцето бива подвеждано, но често и умът ни лишава от красивото, което сърцето ни винаги наивно следва. 

© Катерина Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А аз съм много приятно очарована от мнението ви, скъпи хора! Очаквах да получа купища с критика, за дето отричам едни от най - световноизвестните поговорки и сентенции ... Но сега разбирам колко съмишленици имам! Щастлива съм, за дето споделяте мнението ми
  • И един кавалер да се включи
    Много ми напомня за моя начин за мислене и за всичките неща, които съм изпитвал, докато съм чел разни обсебващи психологически простотии на "големите" автори...
    Май с това ме спечели
  • Дами, благодаря ви за хубавите думи
  • Е, с точка 5 не мога да се справя...
    Поздравления! Замислих се!
  • Поздравления!"...често сърцето бива подвеждано, но често и умът ни лишава от красивото..."!
Предложения
: ??:??