Романизиран коктейл от реални необичайности. 
                                     част 2 

Сменям спалното бельо и вече прилично успокоен се опъвам да си долежа. Е сега ако можех и да поспя - щеше да е чудо на колела. Но нали съм порядъчно разсънен държа въпросната карта на Египет в ръка разлиствам я и си умувам: 

„Ама значи все пак не съм пък чак толкова куку! Ето! Погледнато идейно дори от самото начало всичко си се връзва. Ми – да! След съня си се сетих за разговорите ми със Служителката. И за слънчевите души също. Пък и другото… Египет нали е една от световните цивилизации, в чиято древна религия Слънцето си има специален Бог на име Ра! Може би тогава ония непрестанен стремеж към просветление на душата също е имал своето слънчево значение. Даже е доста спорно дали пирамидите изобщо са служили за гробници. Или по-скоро са били нещо като по-особени устройства - тип светилища. Да речем са били използвани от тези, които са имали достъп до тях за получаване на толкова жадуваното просветление, което би могло да ги дари с вечно виталното безсмъртие.” 

А може и така да е! 

И е напълно логично.

Защото според много специалисти в областта до този момент в нито една пирамида по света не е намерен труп или останки от фараон. За това и все повече се налага мнението, че пирамидите са служели по-скоро за ритуали целящи просветление или пък като устройства за пътуване на душите на велможите из небитието. Ей така да могат да си отскачат до други измерения, както сега нашите велможи по празниците се шляят из лукс местата на света. 

Еее да!

Е да да ама послеее!

Като се сетих за тази малка подробност…Че като се завихриха едни откъслечни  картини и случки от екскурзията ми до Египет… Ама да! То всичко с този Египет си започна ей така непринудено. След като навремето прочетох книгата Богове гробници учени. Че като ме обзе ония ми ти неистов детски блян да посетя описаните в книгата мистични места в древния Египет. И въпреки, че имах твърди планове по въпроса… Уви - все гредата удрях.  

 Нооо през две хилядната година явно може би за Милениума Съдбата се смилява над мен и ми подава случай с безбожно евтини самолетни билет. Пък аз не търсех лукс или арабски атракции. Исках само да се докосна до две от древните седем чудеса на света – Хеопсовата пирамида, и оскъдно останалото от Фара на остров Фарос. А защо не и да посетя мястото където евентуално е била уникалната Александрийска библиотека. Бях попрочел доста по въпроса, но друго си е човек да го види с очи. Да го настъпи с крак. Или да го пипне с ръка. 

Та може би като награда за упоритостта ми една световно неизвестна дори в наше село туристическа фирмичка ми договаря полупансион. Хората казаха: „Хотелчето е поносимо скромно!” Подават ми брошура. Поглеждам я. Ами да! Има някакви леки оттенъци на невзрачност и като интериор, и екстериор, но общо взето бива. И тук жената от фирмата изплюва камъчето за ниската цена: „Вярно в ремонт е към момента! Нооо… Определено си има асансьор, който при това работи! Така ни казаха от управата. Но цената за това е повече от прилична. Двадесет долара за вечер и полупансион! Как ви се струва?” Дори не се замислях - съгласих се.   Защото нали в ония виц дето един наш мачо чукал попътно една циганка магистралка. Тя обаче щедро го надарила със срамотни бубилинки, които съответно по време на задължителния му сексуален отчет в събота вечер решили да мигрират при съпругата му. А после както си е прието се разбошувал онзи познатия на всички семеен ураган с крещящото име Скандалино. Та още на другия ден навикания похотлив кръшльо се изстрелял да търси на терен сметка от циганорката за лошата и хигиена и естеството на фауната която му била прехвърлила. Пък тя невъзмутимо поповдигнала няколко пъти рамене и отвърнала ала’неглиже: „ Ма бате ти за пет лева калинки ли сакаш да ти пусна?!” Че и аз сега! За двадесет долара с легло и полупансион в центъра Кайро, какво - калинки в дажкузито с мляко от камила първескиня ли да искам! Сега не знам! Дали като компенсация за скромността на хотелските възможности или по-скоро като иронично намигване на Съдбата но името на хотелченцето се оказва, че е Pharaohs. Или на български казано Фарос. 

Да, да, да! 

Ето му я тук и брошурата…

Мушнал съм я вътре в картата. 

Разлиствам я и нея се сещам как тогава си казах: 

„ Ето! Това може би е някаква поличба, която ще ми помогне в част от заплануваното! Защото нали мислех да отида и до Александрия да стъпя на знаменития остров Фарос, и да се докосна до оскъдните останки на колосалния като размери Александрийкси фар!” 

По онова време до Кайро имаше полети само от София. Не че сега от наше село натам лети нещо друго освен ятата от щъркели и лястовички амааа... Но пък с късмета до тук. От там на сетне перипетии ми около тази екскурзия започнаха още на летището. Пътувах сам самичък и митничарите нещо се усъмниха. Почнаха да ми ровят из багажа. Никога преди това или никога след това не са ме проверявали по този начин на излизане от България. Едва не си изтървах самолета. 

Приех случката като някакво предупреждение.

Слава Богу - пристигнах благополучно.

В началото малко стресиращо – цялото летище бе пълно с въоръжени до зъби войници. 

Но и това го преглътнах. 

Последва трансферът летище - хотел!

Ммм… сякаш беше вчера. Още докато пътуваш с малкото бусче усещаш, как всичко около теб е различно. Въздухът е в пъти по-сух. Ароматът коренно различен от нашенския. Шумовете също. Все едно си в някакъв си друг свят. 

Къде два и половина след полунощ съм в хотела. Докато ми оформят регистрацията помолвам човекът, посрещнал ме на летището да ми направи програма за едноседмичния престой. Оказа се цените на екскурзиите нямат нищо общо с това което е написано в интернет. Ама той и интернета беше тогава едииин! За това и решавам докато се ориентирам първия ден да отида само до Пирамидите и до легендарния Археологически музей в Кайро. Разбираемо е част от бляна ми бе да видя на живо маската на Тутанкамон.

Качвам се в стаята.

Душ!

Ооо – да!

Благодат!

Заспал съм като къпан.

Ноо в просъница кошмар някакъв звуков.

Събуждам се. 

Ооо - не!

А от прозореца връхлита някаква канонада от надути клаксони.

Първо се стряскам.

Ужас!

Викам си атентат ли има?!

.. или пък стачка някаква!? 

Поглеждам през прозореца – нищо притеснително.

Седем сутринта е. От моята стая се вижда някакъв ръкав на Нил. Част от булевард. Рехав върволяк забързани хора по тротоара. А по платното перманентно стрелкащи се насам натам автомобили. И уж нищо смущаващо, а клаксоновата полифония е със силата на разюздана автомобилна вханалия. Слизам да закусвам и питам пиколото има ли проблем, че всички така са се разбибиткали.

Той ме поглежда, пуска една сънена усмивка и казва:

„Това е Кайро. През целия ден е там! Но свиква се!”

Влизам в ресторантчето – типично арабски стил.

Ароматите и те са в наличност.

Хигиената е малко в дефицит!

Но за двете звезди е поносима! 

Закусвам. Гида е точен. 

Гиза е на около двадесети пет километра на югозапад от Кайро… Шофьорът незнайно защо не минава по магистралата, а забива по някакви заобиколни маршрути. Докато пътуваме Гида ме пита защото точно в Хеопсовата пирамида искам да вляза. Не можело ли в някоя друга. Обяснявам му, че там със си решил. А за да не спорим или пазарим уточнявам как претенцията ми е понеже искам да видя едни специални отвори водещи към Кралската крипта, които липсват в другите. Както и специалните вдлъбнатини в околните страни на Хуфу. Той обаче казва че не е така. И как всички пирамиди от вътре и от вън са си еднакви и в нито една няма никакви наклонени отвори. С което аз категорично не съм съгласен - и се счепкваме. Шофьорът на микробуса решава да ни е арбитър. На поредното задръстване вади от жабката някаква книжка, в която има графики на всичките пирамиди в Гиза. Истина лъсва наяве. При което Гида се нацупва и изобщо спира да говори. Шофьорът обаче е в настроение. И двамата започваме да се забавляваме в нещо като словесна игра кой е по по най и кой за древен Египет повече интересни неща знай. Аз казвам нещо той цъка с уста. Той на свой ред казва друго и ако аз не го знам му подавам ръка за поздрав.

- А знае ли господина пирамидата на Хуфу че е била по-висока? – пита той и ме поглежда в огледалото за задно виждане.

- Да била е 146 метра и шестдесет сантиметра. Смята се, че в продължение на четири хиляди години, или до 1311 година след Христа, когато всъщност е построена катедралата Ликълн в Англия - Великата Пирамида е била най-високото нещо изграждано до тогава от човешка ръка. Ако разбира се изключим липсата на информация за височината на фара в Александрия, за който няма точни данни. Но се предполага, че е по чисто снобски съображения от страна на Птоломеите той е бил около десетина метра по висок от Хуфу. Колкото за сегаааа. Мисля към момента Хеопсовата пирамида е някъде около сто тридесет и седем метра и нещо, но не помня точно сантиметрите. 

- И седемдесет са сантиметрите. А чували ли сте за предположенията, че извънземни същества имат участие в строежа им – продължава да ме изпитва той, аз обяснявам и отново поучавам похвала, но решавам да го играя дипломат. 

- О да! Има много необясними неща около Гиза и в целия Египет. Но има и доста преувеличения и пълни измишльотини. Всички занимаващи се с туризъм търсят някакъв начин за привличане на туристи. Тук мистиката и историческите сензации са едни от основните разменни монети като движещ мотив – усмихвам му се аз. 

- Това не го отричам напълно. Но все пак знаете ли, че ако умножим конструктивната височина от 146,6 на Великата пирамида по един милиона се получава закръглено число равно на най-късото разстояние от Земята до Слънцето. Представяте ли си какви велики са били тогавашните египетски инженери и строители. Защото то има и още много такива мистични детайли като изчисленията в конструкцията й. За това я наричаме и Велика.

- Съгласен съм че е Велика. Но мисля това, което казахте изобщо не е въпрос на свръх инженерен капацитет на древните Ви предци. По-скоро е въпрос на класически Вселенски закони в математиката и стереометрията. 

- Какво има в предвид Господина?

- Ами до колкото аз съм запознат нещата стоят по-простичко. 

- Простичко ли?

- Да! Един от основните езотеричните символи на древните египтяни е квадрат с изписани в него два диагонала. Той символизира земята и всичко материално, което ни е в дар от нея включая и телата ни. 

- Така е! 

- Ами ако погледнете която и да е пирамида от птичи полет виждате точно това. Квадрат с два диагонала. Нарича се оптическа илюзия породена от паралакса. 

- И какво от това?

- Предполагам, че фараоните са искали техните гробници или окултните им места погледнати свисше от Богът Слънце да изглеждат точно така – квадрат с диагонали.  

- А как са изчислили всичко така, че височината умножена по милион да е разстоянието до слънцето? – пита шофьора.

- Според мен и през ум не им е минавало да бъде така. Всичко във Вселената обаче следва някакви сакрални закони… Например каквото долу - такова и горе… И ако бъдат спазени с точност някой от условията при базовата основа всичко по посока на върха по подразбиране влиза в хармоничен резонанс. И нещата се навързват едно след друго в точен порядък, какъвто да речем е и този милион километри до Слънцето. 

- Какво имате в предвид с това навръзват?

- Ами ето. Понеже Хуфу е знаел че пирамидата ще е вечния му дом той е искал в нея да има вписано някакво  число, което да е свързано с ежедневието му приживе.  

- Така! И какво от това? – пита шофьора.

- И може би поради това заповядвал всичките и ръбове да са с дължината на триста шестдесет и пет египетски лакета. 

- Добре! А знае ли господина на колко сантиметра е равна тази древна египетска мерна единица?

- Чувал съм че е около шестдесет и няколко сантима и някой друг милиметър. 

- Много близо до истината! Шестдесет и три сантима и половина - похвално!

- Благодаря! Ами ето. Значи ако умножим 365 по 0,65 м получаваме приблизително дължините на всеки един от околните или основните ръбове на Великата пирамида… Които изразено в метри са много малко над двеста и тридесет за всяка една от тях. И да разтворът с който са споявани блоковете е известен като състав, но с неизвестен произход. И става като със сокът на чесъна и лака на цигулките на Страдивари. Знаем какво съдържа, но не можем да го произведем по синтетичен начин, въпреки всичката си техника и химически знания. 

- Точно така! А това какво ли ще значи?

- Ами ако си продължа мисълта за размерите - когато свържем тези еднакви дължини от двеста и тридесет метра в четиристенна пирамида с квадратна основа и се получава височина от сто четирдесет и шест метра и шестдесет сантима. Което ще рече, че пирамидата стъпва на площ от приблизително петдесет и пет декара, а околната и повърхнина е приблизително осемдесет и пет декара. Което не е без значение но няма нищо необяснимо.

- И казвате че тук във всичкото това няма мистика?

- Не! В размерите няма мистика. Само чиста стереометрия. Простичко казано поради еднаквостта на околните и основните си ръбове Хуфу се явява един стереометричен комплект на няколко взаимосвързани златни сечения. А щом има такива то задължително много от параметрите съответно са кратни на легендарното Пи 3,14 на Архимед и Лудолф и или на прословутото число на Фибоначи – Фи равно на 1,618. Примерно периметъра на основата към то два пъти височината й е приблизително 7/11 което е Пи – 3,14. Но това си е отново само математика.

- Интересна антимистик логика. Добре! Но така и не чух мнението Ви за това, че височината и умножено по един милион е приблизително равно разстоянието от земята до слънцето? Там какво може да бъде обяснението на Господина. По време на построяване на пирамидата няма данни това разстояние да е било известно?

- Така е! Това е безспорно. Но пак опираме до Вселенски закон. 

- Нима?

- Да! Мисля си, че за да възникне живот на една планета… между нейните размери и отстоянията й между нея и захранващата я със светлинна енергийна звезда би трябвало да се подчинява на някакви дискретни свързаности. И то задължително е те да са под формата на определени златни или строги пропорционални съотношения. 

- Какво имате в предвид?

- Примерно абсолютни дискретни стойности, като ъгловата им скорост на въртенето около оста им. Или някакви гранични отстояния от енергоцентрика до живата планетата. Както и конкретна периодика в ротацията на планетата върху, която ще се развива живота докато обикаля около съответния енерго-центрик. 

- И това какво касае размерите или особеностите на пирамидата на Хуфу?

- Ами защо какво? Ето! Във всяка една от страните на пирамидата е вписано едно от числата участващо в пряката свързаност за която казах. Или в нашия случай между двете космически тела – Слънце и Луна. 

- И кое е това число?

- Защо кое? Нали вече споменах - 365 броя египетски лакетя е дължината на осемте ръба на пирамидата - четири околни и четири основни. Или така свързваме логически, математически и практически ротацията на Земята около Слънцето с размера на пирамидата. 

- И от това следва какво?

- Ами всъщност това вече е предпоставка за математическа специфична свързаност на Великата пирамида като фигура със същността на двете небесни тела. Именно по този начин някой от параметрите на Великата Пирамида се явяват свързани числа по Вселенските закони със Земята и Слънцето… В конкретния случай това се явява приблизително разстояние между тези две небесни тела, макар едното да е планета а другото звезда. Пък било то и това да е представено в мащаб – едно към милион.

- И смятате че това с височината на пирамидата и разстоянието до слънцето са свързаностите получени ей така от самосебеси, а не че са следствие на нечие преднамерено изчисление? 

- Не съм казвал от самосебе си. Прощавайте ако от лошия ми английски диалога е малко по тежък и разточителен. Извинявам се и ако не съм бил правилно разбран. Исках да кажа че по-скоро държа на тезата за природна закономерност, а не на предумишлени изчисления на нечий интелект.

- Закономерност ли?

- Да в смисъл, че много от нещата които се представят за мистика всъщност са подчинени на точни природни закони. Не че отричам наличието на извънземен интелект, който да е проявил интерес към планетата ни… Но в конкретния случай с пирамидите това не е задължително. Защото всичкото това може да бъде получено по доста емпиричен начин. 

- Добре аз не съм много добре с математиката…  Но ако всичко е толкова обикновено защо е този световен интерес към пирамидите… И Вие лично защото държите да попаднете в някоя от тях.

- Мистиката е като лошата новина. Много по-лесно се продава нещо мистично, трагично или престъпно. От колкото нещо ясно, научно обосновано, добро като дело, или пък хвалебствено като начинание. Затова и мисля в туристическите презентации на подобни  дестинации се набляга на неяснотите в мистиката. Но лично моя интерес не е толкова в посоката в която се води туристическата рекламна пропаганда…

- А към къде е? – прекъсва ме с нескрито любопитство шофьора.

- В тяхното предназначение. И в това, че те не са точно гробници, а са прозорци или портали към други измерения, светове и времена. 

- А това се получава как и защо?

- От резонанса между материала от който са направени. Някой от които за съжаление вече липсват. Като например облицовъчните варовикови плочи, които са били брилянтно полирани и са отразявали почти без остатък слънчевите лъчи. От това по време на зенит Великата Хуфу така е блестяла, че може би от космоса е изглеждала като паднала на земята звезда. За това и коптите – древните египтяни са я наричали Икхет, което в превод означавало Сияйна светлина.  Другото което спомага пирамидите да бъдат портал за други измерения са хармоничните им пропорции. Трето от подходящото им позициониране спрямо геомагнитна мрежа на планетата. Земята не е точна сфера. Тя е нещо като изкривена на една страна круша. А според изчисленията случайно или не, но Хуфу е изградена на най-дългия 31 меридиан на планетата. Което може би също не е без значение.  

- Това са интересни факти дори за мен. Значи все пак Господинът признава, че има и нещо мистично в пирамидите край Гиза

- Определено! И докато тези чудатости не бъдат научно или логично обяснено, във всички случаи те ще бъдат привлекателна мистика. За съжаление моя английски е твърде лош, за да беседваме по мистичните теми. Но трябва да призная, че Вие сте доста добре информиран човек за длъжността която заемате! Поздравления…

- Благодаря на Господина. Шофьор съм си по принцип. Но с много стаж. И все тук в Кайро. А от екскурзоводи и от знаещи туристи като Вас съм се наслушал на много неща.          

И така си продължаваме раздумката, всеки отстоявайки позицията си и без да се усетим стигаме в Гиза. Но Гида определено беше младо момче с посредствени познания и май ми се обиди, че почти не можа да вземе участие в диалога ни с шофьора.

Пристигаме.

Наистина всичко е много внушително.

От всякъде лъха на дълбока древност.

… въпреки че огромното гъмжило от съвременно облечени туристи.

Покатервам се на първите няколко реда от Великата Пирамида. Усещането е върховно. Особено когато застанеш до нея. Пипаш някой от двутонните каменни „тухли”. Затваряш очи. И само като си представиш, че си се докоснал до човешко творение на четири хиляди години иии… Още повече създадено с помощта на най-малко двадесет годишен денонощен труд от една огромна маса хора… Поне на мен при тази мисъл ми се зави свят.  

А докато аз се разливам от удоволствие в основата на Хуфо - Гида отива за билети.

Но уви!

Пак греда! 

Сега не знам дали реши да си отмъщава, но при касите на пирамидите отново възникна проблем. Върна се от там, заявявайки ми, че в Хеопс пускали определен брой туристи до обяд. И то предимно организирани. Сега вярно ли бе или не, не мога да кажа. Но така или иначе ми се очертава да се задоволя само с посещение на третата по големина пирамида или гробницата на внука на Хеопс - фараона Микерин. 

Преглътнах и това. 

Проблемите обаче не свършиха до тук. За моя най-голяма почуда Гида категорично отказва да влезе в пирамидата с мен. Първо започна да твърди колко дълбоко религиозен бил. Но след като му посочих групата от чалми и бурки на опашката изплю камъчето. С почти вирнат нос заяви, че след като толкова много съм знаел за конструкцията и предназначението на пирамидите да си се оправям вътре в нея сам. Той нямало какво повече да ми каже. 

Няма как!

И това се наложи да преглътна.

Въпреки че малко ми стана криво.

Обяснявах си го с това че в така създалата се ситуацията донякъде сам си го изпросих. 

Но пък от друга страна сега насред тази безсънна нощ като се замисля от гледна точка на сегашните ми познания по въпроса - много добре го разбирам момчето. Да се влиза често, често в недрата на толкова голяма и толкова стара пирамида не е най-безобидното упражнение. Особено ако нямаш специална подготовка. По непотвърдени данни в кралската крипта са пренощували самия Гай Юлий Цезър, Александър Македонски, а с потвърдена сигурност небезизвестния Наполеон Бонбапарт. Последният от които дръзнал да го направи, само защото бил ревностен фен на Македонски и искал да му подражава. Но когато в един августовски ден 1799 година стигнал в криптата останал втрещен от факта, че саркофагът на Хеопс му е точно по мярка. Тогава до там се стигало трудно. По много по тесен отвор от днешния туристически. Да не говорим, че е нямало и ток – разбираемо поради защо. Светели са си с факли, който допълнително са консумирали от и без това оскъдния кислород. След около седем часа престой на сутринта Наполеон излязъл блед като платно. И не е искал нищо да коментира. Дори след години, когато вече е в смъртното си легло на остров Св. Елена, негов приятел го попитал по въпроса, но уви отговорът бил : „Не, не няма смисъл, никога не би ми повярвал“. Има непотвърдени данни и за нашите съвременници подложили се на подобно приключение. Единия е ексцентричния окултен мистик Алистър Кроули. Другия е доктор Пол Бранд. И двамата са имали особени преживявания там под формата на видения и халюцинации. Третия е Питър Зиглър - популяризатора на древно египетската енергийно лечебна практика Изис Сейким - аналог на общо популярното Японско Рейки. Без да е потвърдено от някой друг - Зиглър също твърди, че инкогнито от охраната на пирамидата е пренощувал в криптата до съркофага на Хеопс. Благодарение и на което е получил автоинициацията си за Сейким. 

Погледнато от гледна точка на днешните ми познания това със странните видения определено никак не е невъзможно. Всичко в тамошната камера е от полиран гранит, изключително богат на кварцити. Като не без значение са и мегалитните обеми на блоковете образуващи кухина с размери пет на десет. За примесите в гранита е научно доказано, че те имат така наречените пиезокристални свойства. Най-популярната употреба на пиезокристалите е в онези щракащите запалки, които са без камъче и колелце. Или микроскопичните микрофончета и високоговорителчета в умнофоните ни. Но кварцитни съставки се използват масово и в много други от съвременните електронни и телекомуникационни уреди. Та когато тези специфични милиарди малки кристалчета са поставени в средата на обемно хармонична фигура, при това с толкова внушителни размери и с толкова много златни сечения вписани в нея… Съвсем нормално поради голямата разлика в характеристиките на електромагнитните лъчения на слънцето когато то е съответно в Изгрев, Зенит, Залез или Надир някои от обемите на обилцовъчно гранитните повърхности в Кралската криптата да изпадат в специфични динамично резонансни състояния. Било елетрико – магнитни. Било то под формата на механични вибрации като звукови вълни и шумов фон. Също както това се получава при високоговорителите с пиезокристалов прихват на мембраните им. Или пък когато някъде по периметъра на тектонската плоча върху която е разположена Великата Пирамида има сеизмични сътресения. То тогава тези вибрации приети от широката петдесет и пет декъровата основа на Пирамидата в Кралската крипта отново на базата на пиезокристалния ефект те ще се трансформират като електрически потенциали. Или като електрически разряди с всичките присъщи за това осезателни за човека последствия. Веднага си представих, как поради това че слънцето е в Надир. Или по друг начин казано намира се точно под Земята. Там някъде в часовете около полунощ, някой от невидими му лъчения многократно биват усилени от ротацията на земното ядрото и респективно привеждат в механична вибрация 35 - 40 тона гранит от който е изградената Кралската крипта. Със сигурност в такъв момент шумовете са повече от необичайни. И така като си мисля може би те много напомнят онзи съсък или тътен предхождащ повечето от земетресенията. Или пък сега си миля и друго… Как по време на изгрев, залез или зенит слънцето наергитизирва пирамидата. Защото има нещо, което не е толкова популярно. А то е че само при Хеопсова пирамида има едно централно вдлъбване във всяка една от страните. Всъщност така тя се получава нещо като много специфичен осмоъгълник. Ефекта е незабележим от земята дори ако се отдалечите. Видим е само от птичи поглед и то при определени обстоятелства. Изгрев, залез или пролетното и есенното равноденствие. Когато слънцето хвърля подходяща светлина и сянка върху Хуфу. Предполага се че това вдлъбване е направено за да може централно да се увеличи масата на облицовъчния варовик. Така се образува удебеление наречено от мазачите„майка”, което разположено в централната зона на всяка триъгълната околна страна крепи огромната маса от двадесет и два декара „външна мазилка”. Която е под наклон и ако го няма това ще се свлече към основата. Но без значение какви са техническите причини за това отклонение от равнината на страните вече е доказано, че при изгрев залез и равноденствие в Кралската крипта има наличност на лъчения с различни като честота и спектър вълни от всякакво естество. Което съвсем разбираемо е да въздейства и на нечий мозъчни вълни, предизвиквайки халюцигенни състояния. Може би точно поради тези индукционни въздействия никак не рядко се случва така, че ако някой вътре в пирамидата пие вода от метален предмет да го удари ток. Или пък другото. Нечия по-зле екранирана батерия на телефон или фотоапарат да се саморазреди. Което разбира се допълнително поддържа и без това преекспонираните като сила и достатъчни като брой мистичните притеснения на обикновените хора. Така че знаейки към онзи момент макар и част от тези неща изобщо не му се разсърдих на младока. 

Нормално е да го е страх.

Пък аз го раздавам курнас.    

Нареждам си се на опашката. 

Ред като всеки ред за нещо.

… ту тръгва ту спира. 

В началото не мога да разбера защо. Викам си може пак някой неочакван проблем около мен се вихри. И май се оказах прав. Приближавайки до отвора започвам да подразбирам какво се случва. Оказва се че отвора е толкова тесен и нисък в първоначалния си участък, че по него може да се движи само един човек. За това на входа има охрана с уоки-токи, който комуникира със свой колега вътре. И те в комбина спират и пускат потока. Да речем пет минути влизат туристи - пет минути излизат все едно сте на тесен мост. Но като още малко се приближавам виждам, че понякога опашката спира за по-дълго по необясними причини. И то предимно когато нашата редичка сме на ред да влизаме. Става ми любопитно защо е така. Проточвам врат. Наострям уши. И след къде след пет минути ситуацията ми се прояснява. 

Оказва се че има хора, които стигайки до тесния отвор изпадат в необяснимо за мен състояние и започват да се колебаят. А някой направо се връщат. Ако трябва да съм в крак с текущия хипохондричен актуал мога да кажа, че въпросните хора получаваха нещо като панически атаки. Предполагам, че тези, които обслужват пирамидата са наясно с тези състояния на туристите.  Защото в страни до човека с уоки-токито имаше малко уширение, на което шубе-двоумящите се да имат последен шанс за събиране на смелост. От позицията в която бях към момента ми беше много смешно: 

„Какво пък толкова има! Тез нещо се глезундрят! Отвор като отвор. Черен и малък. Навеждаш се и влизаш! Какво толкова?”  

Така обаче през седем осем човека пред мен две жени и един мъж направо се отказват и се връщат. А лицата им са бледи едва ли не като на камиларските дисдаши долу по хълма. Това ясно. Но пък в контраст на ужаса и паниката изписан в очите на отказалите се зад гърба ми непрестанно се чуват някакви весели възгласи. И още и едни почти непрестанни закачки на младежки гласове. Обръщам се мислейки си:

„На кой ли тук пред една древна гробница му е толкова весело?” 

Оказва се че почти непосредствено след мен върви мъж със строга физиономия. А зад него - група от около двадесетина младежи, които не спират да си подмятат реплики. Определено на арабски. След което по най-интернационалния начин чрез звънлив смях изразяват това което им е на душите. Та така приклещен между притеснения вид на паникьосалите се пред мен и следващата ме по петите младежка веселба, стъпка по стъпка след къде три минути самия аз се озовавам пред входа. 

Ииии…. Тогава става интереснооо... 

В мига в който ми идва реда да вляза все едно някой от вътре ме хваща за гърлото и ме тласка назад. А сърцето ми започва да подскача като лудо. Усещането е много повече от странно. Имаш необяснимото и неописуемо силно чувство на страх. Май, май наистина си прилича на паническа атака. Който е преживявал нещо такова - знае. Идва от нищото и си отива пак там в нищото. А когато Шубето на Бъзето е плътно в теб или около теб изобщо не ти е ясно точно от какво те е Страх. Мога само да кажа, че сякаш някой ме спря и ми зашептя в ухото:

„ Не влизай! Не влизай! Върни се! Не влизай! Вътре те дебнат опасности. Не влизай!”

Няма как! Пред угрозата от всичкото това да ми се пръсне сърцето - спирам. Извинявам се на този с ууоки-токито. Той кимва разбиращо и ми сочи уширението за размисъл. Изтеглям се там и дишайки тежко и дълбоко се опитвам да се взема в ръце, казвайки си:

„ Ха така! Хак да ти е - ефе смотано! Смееше на пнакиьосалите се преди малко хора – а!? Глезундери били! Ха смей се сега да те видя де?! Ефе смотано! Що не се смееш? Ама май първо си преговори поговорката - На чуждия гръб и сто тояги са малко!”  

Но както и каквото и да правих с мислите си нещо не ми се отдаваше да ги успокоя. А пулса ми като на заек гонен от хрътка. Даже взех да се самоиронизирам:

„ Я бе пич! Я се стегни! От толкова време това ти е мечта! Две хиляди километра и кусур прелетя. Толкова много унижения по летища и настаняване посред нощ в хотели изтърпя. Стигна до предверието на детския си блян и сега заради едно тъпо шубе вземи че се спри! Ама наистина - я се стегни!”

Тъй то! „Я се стегни! Я не се превземай и се стегни!” 

Тъй амааа… На приказки лесно!  Обаче в мига в който погледнеш към отвора и сякаш някакво проклятие на фараона, чиято мумия или тяло уж е лежала в пирамидата протяга две сухи мумифицирани ръчища. Хваща те за гърлото. И отново със силата на властния си древен дух най-безцеремонно те избутва навън. Бях като ошашавен. За първи път в живота си попадах ситуация, в която някакъв си моментен изблик на необяснима по рода си страхова емоция повежда непоклатимата ми здрава логика за носа. 

Реших обаче да не се предавам и да изчакам още малко.