1 сент. 2011 г., 11:30

Слънчеви калинки

1K 0 0
1 мин за четене

Когато денят се слее със слънцето, се случват странни неща.

Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, излитат от решетките на закономерността и се реят наоколо. Реят се около прозаичността на ефирното "днес", с надеждата, че ще дочакат такова утре. По тротоарите се пръсват безброй сънени калинки, които събират роса от жадните устни на минувачите. Целуват ги нежно и ги успокояват, че няма да остане белег. Но белег винаги остава. Малка червена капчица заспала върху центъра на сребристите души. Като малка раничка от бодлите на най-красивата роза на света. И минувачите не го забелязват. Цял живот вървят дамгосани от слънчевия извор заспал върху устните на калинките, а в същото време търсят утеха в самото слънце. Нима няма кой да им каже, че малките сребърни кълбенца от ефир, които носят в себе си, имат един слънчев извор в средата. Един такъв, мъничък и златен, ала напълно достатъчен да задоволи доживотната жажда. А калинките се смеят като луди и целуват асфалта къпейки се в благодата на деня, който се е слял със светлината.

Ефирът е тук.
 

Не можеш ли да ми помогнеш? Не може ли точно ти да си моят малък носител на слънчевия извор? Защо ти не си този, който ще ме дамгоса със знака на вечността? Къде си ... виж, времето навън е прекрасно. Денят е едно със светлината и слънцето.
 Къде си? 
Ефирът бавно в мене умира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Векова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...