1.09.2011 г., 11:30

Слънчеви калинки

1K 0 0
1 мин за четене

Когато денят се слее със слънцето, се случват странни неща.

Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, излитат от решетките на закономерността и се реят наоколо. Реят се около прозаичността на ефирното "днес", с надеждата, че ще дочакат такова утре. По тротоарите се пръсват безброй сънени калинки, които събират роса от жадните устни на минувачите. Целуват ги нежно и ги успокояват, че няма да остане белег. Но белег винаги остава. Малка червена капчица заспала върху центъра на сребристите души. Като малка раничка от бодлите на най-красивата роза на света. И минувачите не го забелязват. Цял живот вървят дамгосани от слънчевия извор заспал върху устните на калинките, а в същото време търсят утеха в самото слънце. Нима няма кой да им каже, че малките сребърни кълбенца от ефир, които носят в себе си, имат един слънчев извор в средата. Един такъв, мъничък и златен, ала напълно достатъчен да задоволи доживотната жажда. А калинките се смеят като луди и целуват асфалта къпейки се в благодата на деня, който се е слял със светлината.

Ефирът е тук.
 

Не можеш ли да ми помогнеш? Не може ли точно ти да си моят малък носител на слънчевия извор? Защо ти не си този, който ще ме дамгоса със знака на вечността? Къде си ... виж, времето навън е прекрасно. Денят е едно със светлината и слънцето.
 Къде си? 
Ефирът бавно в мене умира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Векова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...