Tой имаше зелено тяло – красиво като тръстиките в тихото езеро. Всичко бе толкоз равномерно изваяно, сякаш един скулптор бе сънувал най-прекрасния си сън в нощта преди да го създаде. Осанката му се издигаше над другите растения грациозно и дори малко горделиво, но никой не обръщаше внимание на това, тъй като на него сякаш всичко му бе позволено. Бе малко грубоват, но изяществото му прикриваше дребното "несъвършенство". Листата му – големи като крила, искаха да полетят всеки момент към Слънцето – онова, без което красавецът не можеше. То му разказваше невероятни приказки и истории от целия свят. Всеки ден флиртуваха и се оглеждаха с обич. Жълтата топка изпращаше галещите си лъчи с толкова нежност, че всички наоколо се затопляха от тях. Пееха разни песни, а пчеличките танцуваха под тактовете на носещата се навред любовна музика. Дори бедните, но весели врабчета се захласваха и скришом си открадваха по някоя семчица. Изяждаха я бързо, пожелавайки си същото щастие. Близкият царевичак го па ...