7 дек. 2011 г., 10:30

Смъртта на един приятел 

  Проза » Рассказы
938 0 8
1 мин за четене
Животните имат по-съвършенни първични сетива от нас, хората. Те усещат по-добре от нас какво предстои, какво ги очаква.
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше раздразнен с опашка: „Остави ме, не идвай при мен, ние вече нямаме нищо общо, аз съм вече от „другия“ свят, ти си все още в тукашния. Не стой при мен, излишно е вече!“ - това сякаш искаше да ми каже милият котарак.
Какво ли е чувствала клетата котешка душица в последните мигове? Последната агония, придружена от спазми и гърчове, изведнъж се прекъсна – той надигна главица, огледа се със спокоен поглед, оня хубав, нежен, меланхоличен письовски поглед. След това главицата му отново се отпусна на бялата постелка, устата му се сгърчи, устните му се отдръпнаха, озъби се, след което бавно притихна, сякаш заспа. Коремчето му ритмично се повдигаше, както винаги, когато спеше доволен на дивана в хола. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Костадинов Все права защищены

Предложения
: ??:??