Трудно бе да се изправиш, когато си бил повален не веднъж! Трудно се свиква с мисълта, че сам трябва да се грижиш за себе си и няма на кого да разчиташ в трудните моменти. Но аз се бях научила. Свикнах с отсъствието на мама, свикнах със съжалителните погледи на хората, когато ми оставяха понякога по едно левче, за да си купя нещо. Да, имаше съжалителни хора към мен и аз им благодаря за това, но предпочитах гладна да стоя, отколкото да взема нечия просия.Свикнах и да чувам думата "мамо" от своите приятели, а преди изпитвах огромна болка от това.
Минаха 10 години от смъртта ù, а сякаш беше вчера. Да, промених се, сега съм едно зряло 19 годишно момиче, с толкова много рани по себе си, преминало през хиляди препятствия до сега. Но въпреки всичко, аз съм онова малко момиченце, което още ридае пред снимката на майка си. Баща ми се премести в друг град, там работеше и искаше да ме вземе при себе си, но особено откакто и дядо ми почина, не съм се и замисляла да изоставя баба ми. Тя е човекът, ...