с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя тоалетна. В бързината успя да грабне готовата за деня чанта с памперси и храна. Не искаше да мисли за нищо, освен за това къде да приюти детенцето си през нощта. На другия ден... Другият ден щеше да дойде с другите проблеми. Сега. Сега беше моментът, който искаше своето решение. Небето леко посивя. Сякаш усетило тревогите ù, то се зави с облаци и беше готово да заплаче заедно с младата крехка жена. Тя знаеше, че една буря ще бъде фатална за дъщеричката ù. Тогава, сякаш от нищото, ù хрумна. Ще отиде на гарата. Точно така. Там ще влезе до тоалетна и ще се погрижи за бебето. Тя самата ще се освежи. Имаше някакви пари, с които можеше да си купи евтина закуска. После ще седне в чакалнята. Докато н ...