I Слънцето бавно залязваше на запад. Седях на леглото и го наблюдавах. В стаята се носеше нежна и тъжна музика. Тя беше възвишена като красивата природна картина. Съчетанието от двете беше в унисон с моето настроение. Предстоеше най-тъжният миг в живота ми - раздялата със Стефан. Дните се нижеха. Времето отлиташе и аз трябваше да замина. Не знаех дали ще се видя с него след бригадата. Той си отиваше за две години от живота ми, тъй както слънцето се спускаше бавно зад хоризонта. В очите ми напираха сълзите. Едвам ги сдържах...
II Година и пет месеца заедно, но ето всичко отиваше в миналото, в безкрая. Как ще протече живота в тези две години, какви ли превратности ще поднесе съдбата. До последния ден момичето се залъгваше с философски разсъждения, мечтаеше за бъдещето, но много бързо трябваше да се потопи в реалността. Още един ден... последният съвместен ден изтичаше. Стрелките се въртяха, минутите бягаха, секундите препускаха неумолимо бързо и идваше часа на раздялата. Болката беше сви ...