24.09.2007 г., 11:17

Спомени от миговете на раздялата

2.7K 0 0
1 мин за четене
 

I  Слънцето бавно залязваше на запад. Седях на леглото и го наблюдавах. В стаята се носеше нежна и тъжна музика. Тя беше възвишена като красивата природна картина. Съчетанието от двете беше в унисон с моето настроение. Предстоеше най-тъжният миг в живота ми - раздялата със Стефан. Дните се нижеха. Времето отлиташе и аз трябваше да замина. Не знаех дали ще се видя с него след бригадата. Той си отиваше за две години от живота ми, тъй както слънцето се спускаше бавно зад хоризонта. В очите ми напираха сълзите. Едвам ги сдържах...


II Година и пет месеца заедно, но ето всичко отиваше в миналото, в безкрая. Как ще протече живота в тези две години, какви ли превратности ще поднесе съдбата. До последния ден момичето се залъгваше с философски разсъждения, мечтаеше за бъдещето, но много бързо трябваше да се потопи в реалността. Още един ден... последният съвместен ден изтичаше. Стрелките се въртяха, минутите бягаха, секундите препускаха неумолимо бързо и идваше часа на раздялата. Болката беше свила гнездо в сърцето й, стоманени шипове го раздираха и то непрекъснато кървеше. От очите й капеха една след друга горчивите сълзи и се смесваха със сълзите на любимия. Още миг и ще трябва да тръгнат бавно към дома й. Последно изпращане, последна прегръдка и последна целувка. Ръцете се търсеха и се стискаха до болка. Колко трудно беше да се отделят едни от други. Думите запираха в гърлото. Настъпи мига на раздялата. Сякаш огромен нож разцепи на две тялото й. Остана само едната половина. Тя кървеше...  Кратко иззвъняване. Момичето изтича да вдигне слушалката. Беше решило да се държи твърдо, но не успя... Мълчание и тук-таме някоя отронена дума. Как не им се искаше да затворят телефона. Нямаше какво да говорят. Думите потъваха и се давеха в сълзите. Тогава той каза: "Достатъчно помълчахме". Бяха удостоили любовта си с едноминутно мълчание. Но... тя не беше мъртва. Тя се разгаряше с двойна сила. Тя пламтеше и живееше в сърцата им.

1986 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...