21 янв. 2020 г., 14:59

Среща пред езерото

957 0 1
1 мин за четене

Той седеше сам на пейка, загледан в езерото. Изглеждаше изгубен…
Тя се доближи бавно и приседна на разстояние от него. Погледна го, а на лицето й се изписа болка.
Той я погледна през рамо и отново завъртя глава напред към езерото.
Тишината разказваше историята им.
Спомните се носеха във въздуха.
Бяха минали години…

- Явно, вече си омъжена.
- Да.
- Чух, че имаш нова любовница!
- Така ли?
- Като мен ли е?
- Не.
- Еврейка?!
- Наполовина...
- Бивша пациентка?
- Да.
- Учи за психоаналитик?
- Да.
- Но не е като мен!!!?
- Кара ме да си мисля за теб...
- Как успяваш да излъжеш себе си по този начин?
- Не знам. – Последва дълга пауза, която разкъсваше душите им на две.
- Любовта ми към теб беше най-важното нещо в живота ми. За добро или лошо, ме накара да разбера кой съм всъщност – Завъртя очи към нея, а погледът му се спря върху издутия й корем.
- Трябваше да бъде мое!
- Да!
- Понякога трябва да направиш нещо непростимо, за да можеш да продължиш да живееш…

Сълзи капеха от очите й. Тя седеше във вече пътуващата, към съпруга й, кола, а дишането й беше тежко. Сякаш се задушаваше. Беше грешка да го посети. Щеше да й отнеме доста дълго време, за да възстанови отново баланса в себе си! Винаги отнемаше време... Месеци, да не кажем години.
А той… стоеше безмълвен на плетен бамбуков стол с мека възглавничка в двора си. Беше спокоен. Сякаш контролираше емоциите си за пореден път. Стоеше загледан в отдалечаваща се кола. Лицето му не излъчваше нищо.

Разпадаха се на части.
Истинската любов идва веднъж в живота и променя целия ти свят.
И връщане на зад няма.
Не се лекува.
Остава за цял живот…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност ако беше истинска, щеше а остане...Точно затова живота продължава!

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...