Той седеше сам на пейка, загледан в езерото. Изглеждаше изгубен…
Тя се доближи бавно и приседна на разстояние от него. Погледна го, а на лицето й се изписа болка.
Той я погледна през рамо и отново завъртя глава напред към езерото.
Тишината разказваше историята им.
Спомните се носеха във въздуха.
Бяха минали години…
- Явно, вече си омъжена.
- Да.
- Чух, че имаш нова любовница!
- Така ли?
- Като мен ли е?
- Не. ...