21.01.2020 г., 14:59

Среща пред езерото

959 0 1
1 мин за четене

Той седеше сам на пейка, загледан в езерото. Изглеждаше изгубен…
Тя се доближи бавно и приседна на разстояние от него. Погледна го, а на лицето й се изписа болка.
Той я погледна през рамо и отново завъртя глава напред към езерото.
Тишината разказваше историята им.
Спомните се носеха във въздуха.
Бяха минали години…

- Явно, вече си омъжена.
- Да.
- Чух, че имаш нова любовница!
- Така ли?
- Като мен ли е?
- Не.
- Еврейка?!
- Наполовина...
- Бивша пациентка?
- Да.
- Учи за психоаналитик?
- Да.
- Но не е като мен!!!?
- Кара ме да си мисля за теб...
- Как успяваш да излъжеш себе си по този начин?
- Не знам. – Последва дълга пауза, която разкъсваше душите им на две.
- Любовта ми към теб беше най-важното нещо в живота ми. За добро или лошо, ме накара да разбера кой съм всъщност – Завъртя очи към нея, а погледът му се спря върху издутия й корем.
- Трябваше да бъде мое!
- Да!
- Понякога трябва да направиш нещо непростимо, за да можеш да продължиш да живееш…

Сълзи капеха от очите й. Тя седеше във вече пътуващата, към съпруга й, кола, а дишането й беше тежко. Сякаш се задушаваше. Беше грешка да го посети. Щеше да й отнеме доста дълго време, за да възстанови отново баланса в себе си! Винаги отнемаше време... Месеци, да не кажем години.
А той… стоеше безмълвен на плетен бамбуков стол с мека възглавничка в двора си. Беше спокоен. Сякаш контролираше емоциите си за пореден път. Стоеше загледан в отдалечаваща се кола. Лицето му не излъчваше нищо.

Разпадаха се на части.
Истинската любов идва веднъж в живота и променя целия ти свят.
И връщане на зад няма.
Не се лекува.
Остава за цял живот…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност ако беше истинска, щеше а остане...Точно затова живота продължава!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...