Срещу Разума
Петимата влязоха заедно в залата, но в присъствието им липсваше единство. Оглеждаха се, опитваха се да се държат някак си независимо един от друг, някак си странно се отдалечаваха и помежду им зейваше видима физическа и психологически усещана празнина.
А бяха делегация.
Петима представители на човечеството, дошли на поклонение при новия господар на света. Логична капитулация на слабите пред силния. Пред победителя в кратката, кръвопролитна и смазваща война между самовлюбеното човечество и Изкуствения разум. Сега той беше представляван от огромния компютър, заел почти половината от залата. Два големи екрана светеха близо един до друг, трети – продълговат под тях, придаваха вид на машината като човешко лице – нещо приличащо на огромната маска, скриваща магьосника от Оз.
Залата беше празна – нямаше дори столове за делегатите. Пресичаше я единствено дебел кабел, захранващ компютъра, подаващ енергия към сегашното моментно представителство на Изкуствения интелект…
Наложи се делегатите да застанат покорни и в неловки пози пред компютъра. Първо единият, после и другите четирима се поклониха.
Само изправеният до вратата слуга на председателя стоеше небрежно отпуснат, почти опрял се на противопожарното табло, останало от някогашното човешко присъствие тук. И се оглеждаше. Независимо – като всеки слуга зад гърба на господаря.
- Разбирате какви сте и защо сте тук – чу се глас откъм маската на Оз – сега трябва да приемете условията за евентуалното ни мирно съжителство върху тази планета…
- Условия? Смятах, че ще договаряме разбирателства, а не натиск и власт над нас – каза най-младият от делегацията. Всичко тук го дразнеше – и празната зала, и тенекиеният глас откъм компютъра, и подчиненото, почти робско положение на човешките пълномощници, тоест на цялото човечество. А и краката му изтръпваха – все пак осемдесетте години си казваха думата…
Откъм машината се чу лек пукот, блесна светкавица и делегатът изчезна, оставил след себе си само купчина пепел.
- Важното е, че сте делегация – каза с друг, този път благ, глас, компютърът – Петима, четирима – важното е, че сте едно цяло…
Четиримата замръзнаха от изненада и ужас. Слугата дори не помръдна, а сетне извади от джоба торбичка, откачи от таблото метлата и отиде да прибере каквото там беше останало. Опитен и предвидлив слуга беше, затова и мускулче не помръдна по лицето му.
- А сега – разнесе се глас от машината – разбрахте ли? Вие сте ми нужни само за едно – да разнасяте волята ми сред останалото човечество. Няма да ви е трудно. Смятам да направя някои промени в света и да запазя съществуващи само част от хората. Колкото сметна за необходимо – според планираните проекти. Останалите са просто излишни форми на биомаса. Биомаса, която натоварва земните ресурси. А за тях имам други планове. И не ми трябват някакви си…
Тряяяяс…
Четиримата инстинктивно рухнаха на колене. Нямаха време не да се помолят, а и да усетят какво става.
Отново нещо изтрещя, после се чу странно хъхрене и…
Тишина…
Надигнаха страхливо очи. Залата си беше тук – широка и празна, машината насреща им… Но – с угаснали екрани-очи.
А до машината стоеше слугата. Просто стоеше, стиснал в ръка топора, грабнат от протинопожарното табло. Същият топор, с който беше пресякъл захранващия кабел. С два удара, преди Изкуственият интелект да предвиди… Пресякъл по най-дървеняшкия начин – като селяк гнил ствол.
- С тоя е свършено – каза сухо той – А сега да поговорим с вас, представители на човечеството… Топорчето ще задържа – много е необходимо в дискусия с изкуствени интелекти…
И все още разни неправилни виждания - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Топорчето, топорчето... И не само за изкуствения разум, а и там, където такъв липсва.
-
Благодаря, Дочке, Красе, Таня, Блу, Пламене!
-
Поздравления за написаното, Маестро!
-
Докато са зависими от шалтера няма проблем
даже и на слънчеви батерии да подкара, щом човешки мозък го е майсторил, може да му се намери майстора. По-страшен е човекът, който си играе с огъня, а после се чуди откъде му е дошло. -
Да живей топора, за да живеят хората! Харесах!
-
ИИ е непредсказуем и едва ли толкова лесно ще се справим с него. Ако въобще успеем. Скоро четох "Безсмъртния" на Жозе Сантуш. Освен худ. измислица, в книгата има и доста научна и техническа информация. Бъдещето ни не се очертава никак розово. Отиваме към киборгизация и симбиоза с ИИ.
-
Амиии ... то така си съществува човешката популация - без ток, без интернет, без храна и вода - издържа се ... ама този ИИ не е дорасъл до самостоятелност и така и не се е откачил от пъпната си връв ... Само ...ТИХОоооо да не чуят разработчиците 😎
-
Благодаря, Георги!
-
Финала успях да го хвана още към средата, ама си много прав за топора, бая народ само от него разбират.
Поздравявам те. -
Благодаря, Светличке!
-
Стар, но изпитан метод. И работи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
