Петимата влязоха заедно в залата, но в присъствието им липсваше единство. Оглеждаха се, опитваха се да се държат някак си независимо един от друг, някак си странно се отдалечаваха и помежду им зейваше видима физическа и психологически усещана празнина.
А бяха делегация.
Петима представители на човечеството, дошли на поклонение при новия господар на света. Логична капитулация на слабите пред силния. Пред победителя в кратката, кръвопролитна и смазваща война между самовлюбеното човечество и Изкуствения разум. Сега той беше представляван от огромния компютър, заел почти половината от залата. Два големи екрана светеха близо един до друг, трети – продълговат под тях, придаваха вид на машината като човешко лице – нещо приличащо на огромната маска, скриваща магьосника от Оз.
Залата беше празна – нямаше дори столове за делегатите. Пресичаше я единствено дебел кабел, захранващ компютъра, подаващ енергия към сегашното моментно представителство на Изкуствения интелект…
Наложи се делегатите да зас ...