Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.”
Беше жадно.
„А утре ще е още по-голямо.”
Пръстта около корените му беше суха.
Камъните наоколо горяха. Въздухът бе нагорещен.
Капка вода се търкулна по един от изсъхналите му клони.
„Днес Слънцето е по-голямо -забеляза и тя. - И повече пари.”
„Откъде идваш?” - попита я Дървото.
„От никъде.”
„А къде беше досега?”
„Тук. Винаги съм била тук.”
„Помниш ли миналото?”
„Помня го.”
Старото Дърво въздъхна тежко. И се замисли.
„Някога разперил бях
клони към далечното небе
и светът крепях
на своите рамене.” - изрецитира То. Знаеше го.
„А после?” - попита капката.
„После Те изчезнаха. Едно по едно. И светът рухна.”
Потрепери.
„Тъжно е.”
„Тъжно е.”
„Идва Есента. Идвам и аз” - промълви капката.
„Идваш ли?”
„Идвам.”
„А те ще дойдат ли с теб?”
„Тях ги няма. Ще дойдат нови.”
„Винаги идват нови. И винаги никой не идва” - прошепна Дървото.
„Те ще доведат нови.”
„Те?”
„Те ще доведат нови. -повтори капката. - Защото имат нужда.”
„Те някога обичаха да идват тук. Отдавна беше.”
„Отдавна беше.” - съгласи се Капката.
„Какво се промени?”
„Те.”
„Кратко говориш.” - забеляза Дървото.
„И ти.”
„И аз.”
„Разкажи ми.”
„Имаше Кълвачи. Не ги обичах много. Липсват ми.”
Капката избледняваше.
„По-бързо” - помоли тя.
„Имаше и Славеи. Много шум вдигаха. Кукувици. Големи разбойници. Имаше... ”
„Имаше?” - Немощно прошепна Капката. Отслабваше.
„Букове. Липи. Шипки. Зайци. Лисици. Вълци. Сърни. Елени. Детелини.”
Капката се усмихна. Помнеше.
„Имаше и реки” - промълви тя.
„И реки - не отрече Дървото. - Имаше...”
„Живот.”
„Стана ли време?”
„Стана.”
„Ще се видим ли пак?”
„Надявам се. Наесен.”
„А ако не дойдеш?”
Капката я нямаше.
„А ако не дойдеш?” - Повтори Дървото.
Нагорещеният въздух не му отговори.
Камъните наоколо горяха.
Пръстта около корените му беше суха.
Беше жадно.
„Слънцето беше по-голямо днес - констатира То. - И повече пареше.”
Не знаеше дали утре ще е по-голямо.
Те щяха да доведат нови.
Хората щяха да доведат нови дървета.
Но наоколо все още нямаше никой. Старото дърво въздъхна тежко.
Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
© Гергана Все права защищены