24.03.2008 г., 8:42

Старото дърво въздъхна тежко...

1.4K 0 1
4 мин за четене

         Табелата се умори.

„Застрашен район! Не сечете дърветата!”

         Да не я слушат.

        

Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.

         „Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.”

         Беше жадно.

         „А утре ще е още по-голямо.”

Пръстта около корените му беше суха.

         Камъните наоколо горяха. Въздухът бе нагорещен.

        

Капка вода се търкулна по един от изсъхналите му клони.

         „Днес Слънцето е по-голямо -забеляза и тя. - И повече пари.”

         „Откъде идваш?” - попита я Дървото.

„От никъде.”

„А къде беше досега?”

„Тук. Винаги съм била тук.”

„Помниш ли миналото?”

„Помня го.”

Старото Дърво въздъхна тежко. И се замисли.

„Някога разперил бях

клони към далечното небе

и светът крепях

на своите рамене.” -  изрецитира То. Знаеше го.

„А после?” - попита капката.

 „После Те изчезнаха. Едно по едно. И светът рухна.”

Потрепери.

„Тъжно е.”

„Тъжно е.”

„Идва Есента. Идвам и аз” - промълви капката.

„Идваш ли?”

„Идвам.”

„А те ще дойдат ли с теб?”

„Тях ги няма. Ще дойдат нови.”

„Винаги идват нови. И винаги никой не идва” - прошепна Дървото.

„Те ще доведат нови.”

„Те?”

„Те ще доведат нови. -повтори капката. - Защото имат нужда.”

„Те някога обичаха да идват тук. Отдавна беше.”

„Отдавна беше.” - съгласи се Капката.

„Какво се промени?”

„Те.”

„Кратко говориш.” - забеляза Дървото.

„И ти.”

„И аз.”

„Разкажи ми.”

„Имаше Кълвачи. Не ги обичах много. Липсват ми.”

Капката избледняваше.

„По-бързо” - помоли тя.

„Имаше и Славеи. Много шум вдигаха. Кукувици. Големи              разбойници. Имаше... ”

„Имаше?” - Немощно прошепна Капката. Отслабваше.

„Букове. Липи. Шипки. Зайци. Лисици. Вълци. Сърни. Елени. Детелини.”

Капката се усмихна. Помнеше.

„Имаше и реки” - промълви тя.

„И реки - не отрече Дървото. - Имаше...”

„Живот.”

„Стана ли време?”

„Стана.”

„Ще се видим ли пак?”

„Надявам се. Наесен.”

„А ако не дойдеш?”

Капката я нямаше.

„А ако не дойдеш?” - Повтори Дървото.

Нагорещеният въздух не му отговори.

Камъните наоколо горяха.

Пръстта около корените му беше суха.

Беше жадно.

„Слънцето беше по-голямо днес - констатира То. - И повече пареше.”

Не знаеше дали утре ще е по-голямо.

Те щяха да доведат нови.

Хората щяха да доведат нови дървета.

Но наоколо все още нямаше никой. Старото дърво въздъхна тежко.

Табелата се умори.

„Застрашен район! Не сечете дърветата!”

         Да не я слушат.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...