Старшината 3

                           3.

Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.

Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:

–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост – две години и три месеца казарма – село Сладун, пустош  и изгорели треви, дори и отпуска да ти дадат няма къде да отидеш. Внезапно се появи Крас и ми подаде някакво листче:

–Адреса ѝ !

Втрещих се – отворих и прочетох – Варна, улица, номер и име – Мария Найденова ( Мичона). Нищо не разбрах. Аз бях от Варна, но какво искаше да ми каже Крас, да я намеря и после какво? Реших да не се бъркам в чужди отношения, прибрах листчето и задишах с пълни гърди свободата, която  ме обгръщаше.

А сега – Крас вече го няма – къде живее,  има ли деца, нищо не зная. Ще питам утре Цецо.

През нощта се събудих от раздираща кашлица, усетих, че имам температура. Мичона скочи, даде ми някакви таблетки и пак легнах. „Пипнал съм някакъв грип” – такава мисъл пропълзя в главата ми и се унесох. И все Крас пред очите ми – висок, строен, с буйна черна коса и сиви очи –  благи очи, дори когато се ядосаше и раздаваше наказания наляво – надясно. Мира не ми даваше  старшината – все пред  очите ми. Постоянно чувах неговата любима мисъл :”Трябва да дадем време на времето!” Много се чудех какво иска да каже с тия думи, а сега вече май започнах да разбирам. И унесен от температурата, като филм пред очите ми се нижеха картини – как се прибрах във Варна, как след повече от година  отидох на адреса, който Крас ми даде и учуден видях, че е къща – голяма, масивна, красива къща. Отпред  двор – пълен с цветя. Изненадах се, сто пъти гледах номера, но не бях сбъркал. Изведнъж от къщата излезе онова русото момиче с тъничките крачета. Беше си вързала косата на опашка, за полата ѝ се държеше малко момченце.

–Красимире, стига си ме дърпал, ще паднеш по стъпалата! – така му нареждаше леко раздразнена. Детето наистина падна и се разплака, тя го вдигна и то се сгуши в скута ѝ. Криех се зад дървото да не ме види. Тя излезе и заключи металната врата на двора.

                                                  ( следва продължение)