3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост – две години и три месеца казарма – село Сладун, пустош и изгорели треви, дори и отпуска да ти дадат няма къде да отидеш. Внезапно се появи Крас и ми подаде някакво листче:
–Адреса ѝ !
Втрещих се – отворих и прочетох – Варна, улица, номер и име – Мария Найденова ( Мичона). Нищо не разбрах. Аз бях от Варна, но какво искаше да ми каже Крас, да я намеря и после какво? Реших да не се бъркам в чужди отношения, прибрах листчето и задишах с пълни гърди свободата, която ме обгръщаше.
А сега – Крас вече го няма – къде живее, има ли деца, нищо не зная. Ще питам утре Цецо.
През нощта се събудих от раздираща кашлица, усетих, че имам температура. Мичона скочи, даде ми някакви таблетки и пак легнах. „Пипн ...