Събуди я изпепеляващата болка в корема ù, навън беше тъмно, клоните на дърветата драскаха по прозорците, подтиквани от силния вятър, а в стаята студът прокарваше дългите си ледени нокти по кожата на родилката. Болката не спираше, дори напротив, увеличаваше се и набъбваше както гъба набъбва в мрака. Очите ù бяха разтворени и почти изскачаха от орбитите си, сърцето ù биеше непрестанно като адски барабан и от всеки удар ù призляваше още повече, пръстите ù отчаяно се вкопчиха в мекото легло като ноктите ù пробиваха тънките сатенени завивки. Тя напъна и усети нещо да се къса и топла течност се разтече по краката ù - кръв, помисли си тя, напъна още веднъж и още веднъж и нещо тежко тупна на леглото без да издаде никакъв друг звук. Болката спря толкова мигновено, колкото беше започнала. Погледна надолу и ужасът я притисна силно до себе си с мъртвешките си тъмни ръце и долната ù челюст затрака неконтролируемо. Това, което бе излязло, не бе бебе, то дори не бе живо същество, а малка ядрена бойна ...