Аз съм свещникът. От ковано желязо. Стоя на рамката на леглото ù, под Мадоната.
Когато има празник, тя ме слага на масата и поставя в мен свещичка. Пали я с кибрит. Усещам светлината, топлината и капките восък... Обичам да я гледам... червената ù жилетка, сатененото бельо... За какво ли мисли?
“В училище ни дадоха есе за Самотния бегач. Написах, че когато си сам, нямаш конкуренция и винаги си победител. Това е недостатъкът. Предимството е, че не се отплесваш и стигаш бързо до целта. Мисля, че хубаво се получи.
Сега предстои контролно по математика...”
Свещта изгоря. Тънка струйка дим...
Тя взема една отвертка и започва да изстъргва восъка. Не ме боли. Малко ме е гъдел.
Не може да изчисти всичко, а и не трябва...
Вече съм готов за следващия път.
© Любомира Все права защищены