ljubomira (Любомира)
30 1481
5.02.2011 г., 16:23 ч.

Свещникът 

  Проза » Други
942 0 5

           Аз съм свещникът. От ковано желязо. Стоя на рамката на леглото ù, под Мадоната.

           Когато има празник, тя ме слага на масата и поставя в мен свещичка. Пали я с кибрит. Усещам светлината, топлината и капките восък... Обичам да я гледам... червената ù жилетка, сатененото бельо... За какво ли мисли?

           “В училище ни дадоха есе за Самотния бегач. Написах, че когато си сам, нямаш конкуренция и винаги си победител. Това е недостатъкът. Предимството е, че не се отплесваш и стигаш бързо до целта. Мисля, че хубаво се получи.

Сега предстои контролно по математика...”

           Свещта изгоря. Тънка струйка дим...

           Тя взема една отвертка и започва да изстъргва восъка. Не ме боли. Малко ме е гъдел.

           Не може да изчисти всичко, а и не трябва...

           Вече съм готов за следващия път.

© Любомира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Замислих се, прочетох няколко пъти, и си казах: "от какво е предизвикано?" - вида на предмет, но в особено настроение на автора; носталгия; желание да покаже нещо (импресия); след среща с приятел, когато си отиваш тъжен у дома, или напротив - весел... Такива кратки текстове са много важни - могат да се тълкуват според настроението на четящия - А дали пък това не е техният смисъл?!
  • 6
  • Сигурно има режим на тока?
  • Мила, замисляща импресийка.
    Поздрави!
  • Сатенено бельо... привлекателно... "Самотният бегач на дълги разстояния", за това ли става дума? Е, би могло да се тълкува и по друг начин, ама и свещникът има право на свое мнение. Поздрави!
Предложения
: ??:??