Приказка – алегория
Далече, далече, през девет планини в десета, в най-високи и непристъпни места, там където небесата докосват земята и орлите вият своите гнезда, се намирал домът на Живот, повелителят на земния свят, и неговите три деца - Свобода, Слободия и Робство.
Свобода била най-голямата от тях - необикновено красива, със светло лице, дръзки откровени очи, винаги изричала прямо истината и никога - лъжа. Тя обичала да пътува и опознава света, да живее близо до природата, умеела да разбира звуците и жестовете на животни и птици, да разговаря по свой начин с тях. Сприятелявала се с орлите, които били силни и независими, единствените които можели да летят право срещу слънцето и да се взират в него без да ослепеят. Понякога заедно с нея те разпервали огромните си величествени крила и я издигали високо над дребните грижи на земята. Щом проговорела Свобода - наоколо разцъфтявали благоуханни цветове, зажужавали работливи пчели, сладкогласни птици запявали пленително и свивали гнезда наб ...