Приказка – алегория

Далече, далече, през девет планини в десета, в най-високи и непристъпни места, там където небесата докосват земята и орлите вият своите гнезда, се намирал домът на Живот, повелителят на земния свят, и неговите три деца - Свобода, Слободия и Робство. 

Свобода била най-голямата от тях - необикновено красива, със светло лице, дръзки откровени очи, винаги изричала прямо истината и никога - лъжа. Тя обичала да пътува и опознава света, да живее близо до природата, умеела да разбира звуците и жестовете на животни и птици, да разговаря по свой начин с тях. Сприятелявала се с орлите, които били силни и независими, единствените които можели да летят право срещу слънцето и да се взират в него без да ослепеят. Понякога заедно с нея те разпервали огромните си величествени крила и я издигали високо над дребните грижи на земята. Щом проговорела Свобода - наоколо разцъфтявали благоуханни цветове, зажужавали работливи пчели, сладкогласни птици запявали пленително и свивали гнезда наблизо, слънцето спускало най-бляскавите си лъчи и въздухът се изпълвал с вълшебство и сладък трепет, настъпвала чудна промяна и обновление.

За разлика от нея, Слободия, по-малката сестра, надничала с дяволит поглед през разрошени кичури, които никой не бил в състояние да среше и приглади. Необуздана, с буен нрав, тя обичала да се присмива и подиграва на по-слабите, да организира танци и празненства, на които тя била център на вниманието, смеела се лудешки и вдигала шум до небесата. Тя танцувала шеметно, облечена в ярки натруфени рокли, и често вдигала наздравици със сребърната си чаша, украсена с рубини, винаги пълна с пенливо вино от най-отбрани реколти - тръпчиво и опияняващо.  Всички, които Слободия канела на пиршествата си се опивали с нейното вино и се впускали, оглупели и зашеметени, в необуздани танци до несвяст.

Най-малкият брат, Робство, имал мрачно, студено, безизразно лице, което издавало колко е коравосърдечен и жесток. До себе си държал винаги голям дървен сандък, пълен с тежки ръждиви вериги и окови, с които дрънчал и плашел всички наоколо. Робство бил коварен и ненавиждал Свобода и нейното цъфтящо присъствие, но пък се разбирал прекрасно с другата си сестра – Слободия, тя единствена можела да предизвика усмивка на безизразното му лице.

Един ден, Живот, повелителят на земния свят, решил че е време трите му деца да започнат да се учат как да управляват царството му, да даде възможност на всеки един от тях да седне на престола, та да се види как хората ще възприемат управлението му.

Пръв побързал да се възкачи на трона най-нетърпеливият Робство. Седнал горделиво и надменно, ударил с жезъл силно и започнал да издава тежки присъди и заплахи. Хората превили гръб под тежките му вериги, наложило се да работят дълго и изморително подчинявайки се на неговите закони, затова започнали да се чувстват нещастни, заронили горчиви сълзи, заохкали и се завайкали за сполетялата ги съдба. Отчаяни, те започнали търсят помощ и избавление, и понеже Свобода често се смилявала над тях и идвала да ги утеши в сънищата им, те започнали да  се надяват един ден тя  да дойде и да ги спаси. Имало и такива, които свиквали с превитите гърбове и наведени глави, дори намирали, че с Робство е що-годе добре, защото не се налага да носят много отговорности, живуркали си кротко и примирено, а Робство се настанявал в домовете им царски, присвоявал си всичко каквото си хареса, ограбвал ги и ги опустошавал.

Намерили се и такива хора обаче, с юначни, смели сърца, на които натрапникът никак не се нравел. Кръвта им кипнала от гняв и недоволство, затова един по един тайно се организирали, събрали кураж и оръжие, вдигнали се и задружно успели да победят Робство, метнали на гърба му собствените му тежки ръждиви вериги и го натирили далеч от техните земи. Борбата им била тежка, някои от тях дали живота си за това дело, а последното име, което изрекли било: Свобода.

И ето че, призована от тях, извоювана с кръвта на борците, дошла с цялото си обаяние Свобода. Откъдето минала – нацъфтели плодни дръвчета, раззеленили се полета и долетели от топлите страни чудни пойни птици. Започнала удивителна промяна. Хората постепенно започнали да се учат да живеят без вериги и хомот, да изправят гърбовете си, да съградят отново домове, да си създадат правила и закони, а Свобода им дарявала плодове, каквито не били и сънували. Започнали хората да си възвръщат смеха и радостта, малко по малко щастие и безгрижие се възцарили между тях.

Но не минало много време, след като се заситили от плодовете на Свобода, хората се възгордели, станали надменни и високомерни, разюздали се и започнали да вършат беззакония, като забравили за високата кръвна цена, която преди време платили за да изгонят Робство.

         Така неусетно Свобода залиняла и отслабнала, станала невзрачна и безлична, а скоро след това, при хората дошла с тържествуващи стъпки – Слободия. Слободия обикаляла, опивала всички с вино, омайвала ги с танци, малко по малко стъпквала зелените поляни и цветя, и унищожавала всички правила и закони. Хората пиели, пеели, веселили се безгрижно, и никой не разбирал, че скришом, освен Слободия тайно потрива ръце и Робство, тъй като Слободия го криела в дома си и споделяла с него всичките си пъклени планове и намерения, а той ѝ давал съвети и доволно потривал ръце.

В това време Повелителят земния свят Живот гледал с горчивина и тревога какво се случва, размишлявал дълго, и  накрая стигнал до извода, че хората всъщност напълно заслужават съдбата си, защото единствено от тях зависи кой ще ги управлява. Видял, че никога не бива да се стига до крайности, че след всяко управление може да има много полезни поуки и че хората трябва да поддържат постоянно будна съвестта си – и в лошите, и в добрите години.

Живот свикал всички и обявил, че за негов наследник на короната, от сега и завинаги, ще се счита Свобода, тъй като само на нея можел да има пълно доверие. След това той се оттеглил покоите си, събрал най-близките и най-верните си приятели - мъдреците, онези които владеели тънкостите на четмото и писмото, майстори на словото, и заедно се заели да разкажат за всички тези събития в книга: за жестокостта и варварството на Робство, за най-славните и героични години от властването на Свобода, както и за прахосничеството и разсипията на Слободия, та да знаят и помнят всички бъдещи поколения своето минало и да се стремят да не допускат същите грешки.

         От техните страници, историята литнала от град на град, от книга на книга, от уста на уста, и от всички владетели най-възпявана и най-почитана била Свобода. По този начин тя се възцарила не само на трона, а и направо в сърцата на хората. За нея мечтаели всички – малки и големи, силни и слаби, богати и бедни, покорни и непримирими. Поети и музиканти я възпели в хвалебствени песни и слова, художници я рисували върху платната си, учени и философи размишлявали в своите научни трудове и енциклопедии, та и до ден днешен, драги читателю, тя е копнеж, пламък и вдъхновение за сърцата!