***
Явор се събуди рано, стана и погледна през прозореца. Небето беше ясно, но слънцето още не беше подало лъчите си откъм котловината от изток, граничеща с планината, от която вчера се спусна светлината. Околността изглеждаше потънала в идилия, малкото облаци бяха бледо оранжеви и по всичко личеше, че днес ще бъде хубав ден.
Той отвори прозореца и в стаята нахлу свеж въздух. Нищо, абсолютно нищо отвън не подсказваше, че снощи се е случило нещо неестествено, което може да даде началото на зловещи събития – както се бе случило преди години. Гъстата гора зеленееше с цялата си прелест по склона на планината, която се спускаше величествено към реката и образуваше красивата котловина. Чуваха се пеене на птици, кукуригане на петли, дори шума на дървета, предизвикан от лекия ветрец. Всичко изглеждаше просто прекрасно.
След малко Явор затвори прозореца и излезе от стаята. Вратата на спалнята, където спеше Катрина, беше затворена и той предположи, че тя още не се е събудила. Отиде навън, за да ...