Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да остана бръмбар-корояд, който се слива с пейзажа. Разпъната между чувства и страх, поглеждам към върха на бора, който крепи кристалното синьо и се взирам за парченцето звезда, което пада за мен... И само вярата ми остава цяла.
© Павлина Христова Петрова