Телефонът звънна. Повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия. В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче. Чу се шепот от ругатня. Към десетия път в слушалката се чу сънен женски глас:
- Ало-о-о-о - каза доста провлачено.
- Деси, ти ли си ? - попита почти еуфоричен мъжки глас отсреща.
- Ъ-ъ-ъ, имате грешка.
Звуците излизаха толкова бавно, че можеха да съперничат само на някоя родопска песен.
- Да-а-а-а-а, грешка-а-а-а-а - проехтя еуфоричният глас, който вече бе в екстаз.
"Това не е истина - помисли си тя. - Писна ми тия чекиджии!" Обърна се на другата страна и се сгуши още повече в топлата завивка. Точно бе започнала да се унася и да вижда чудесна поляна, обляна от слънчева светлина, когато: Дзъ-ъ-ъ-ър-р-р. "Няма начин на поляната да има телефон?"- рече си тя. Дзъ -ъ-ъ р-р-р-р- Втори, трети...
- Ало-о-о...
- Криси, здравей, мама се обажда!
- Мамо, знаеш ли колко ...