5 мар. 2016 г., 20:02

Сънят на средностатистическия Бог 

  Проза » Рассказы
940 0 7
3 мин за четене
Когато Той заспа, Той засънува, и Светът се роди в Неговия Сън.
Той сънува истерични стари госпожи, които не харесват рап и рок, нито чалга, нито даже фолк, които мразят плюнки в асансьора и се отвращават от смеха. Стари, истерични госпожи, които гледат Новините и се молят всичко да е истина, така че бъдещето, ако може, да умре заедно с тях. Стари, истерични госпожи, които поливат фанатично цветята във входа, а на внуците си крещят високо заплахи и дебнат злобно да ги плеснат по лицата, когато никой не гледа.
Той сънува старите, сухи съпрузи на същите тези стари жени, които се качват след работа в асансьора и виждат плюнката на пода, не за да могат самите те да се отвратят, а за да кажат после на жените си така, че заедно да негодуват. Той сънува живота на този сух и уморен индивид и видя как той е способен на изключителни зверства навън, но не и да тропне по масата вкъщи, не и да повиши глас в хола, не, даже и когато истеричната му жена вече тридесета година механично го скопява. Той ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомир Койчев Все права защищены

Предложения
: ??:??