Сънят на средностатистическия Бог

                Когато Той заспа, Той засънува, и Светът се роди в Неговия Сън.

                Той сънува истерични стари госпожи, които не харесват рап и рок, нито чалга, нито даже фолк, които мразят плюнки в асансьора и се отвращават от смеха. Стари, истерични госпожи, които гледат Новините и се молят всичко да е истина, така че бъдещето, ако може,  да умре заедно с тях. Стари, истерични госпожи, които поливат фанатично цветята във входа, а на внуците си крещят високо заплахи и дебнат злобно да ги плеснат по лицата, когато никой не гледа.

                Той сънува старите, сухи съпрузи на същите тези стари жени, които се качват след работа в асансьора и виждат плюнката на пода, не за да могат самите те да се отвратят, а за да кажат после на жените си така, че заедно да негодуват. Той сънува живота на този сух и уморен индивид и видя как той е способен на изключителни зверства навън, но не и да тропне по масата вкъщи, не и  да повиши глас в хола, не, даже и когато истеричната му жена вече тридесета година механично го скопява.  Той сънува как когато сухият и скучен господин веднъж, преди шест години, си  поиска  малко секс, жена му му каза да изхвърли боклука и да даде на кучето да яде. Тогава точно сухият господин едва не даде себе си на кучето, но вместо това на следващия ден предаде на шефа подреденичък доклад.  Вечерта легна, заспа,  а на сутринта изпи нова чаша с кафе, макар и смътно да усещаше, че в него, както винаги, плува капка отрова.

                Той сънува млади и амбициозни мъже и жени. Мъже и жени, които с усмихната загриженост ще ти кажат, че грешиш, а в тъмните си моменти горещето се молят наистина да е така, защото ако не, то целият им свят е бил една лъжа. Млади и амбициозни мъже и жени, които ще те предадат, ако не си от тях, ще ти целуват задника, ако си над тях, а ако си някъде по- долу от тях ще скачат върху тебе като на батут. Ще лъжат, ще мамят- себе си и теб,- ще злобеят, ще говорят със снизхождение, ще превиват гръб и ще навеждат глава, а нощем щастливи ще си легнат да спят, защото знаят, че на сутринта ще получат награда за всичко това.

                Заключен в универсалния ум на средностатистическия свят, Той сънува тийнейджъри, които отказват чаша бира и разходка с кола, а после написват есе на тема “Младите хора в новото време” и го дават на мама да го провери. После питат дали могат да седнат на компютъра и отговорът е “Добре, но само час”. Лягат си в десет, стават в шест за закуска и душ, а по пътя до училище в автобуса, мишниците им пак са мокри и вонят. Мажат пъпките си със зеленикав крем, а рехавите им мустаци стигат до гърдите. Лятото като се върнат вкъщи с някоя книга мама ще каже “Ако я има в списъка, добре”.  Когато ги попитат какво ще кандидатстват, веднага казват “Право”.

“Браво, на леля момчето, браво!”

В края на съня, точно преди да се събуди, на Него му хрумна нещо.

 Проблемът с хората е, че започваме от много крехко място. Самият Живот ни е преебал, защото в годините, които са най важни за нас, ние имаме най- малък контрол. Единственото спасение е, ако в един момент се окаже, че всичко е било само кофти сън.

Той се събуди и всичко се оказа, поне за него, просто кофти сън. Облегна се на таблата на леглото, каза “Добро утро!” на целия свят, усмихна се и си пусна The Doors.