31 окт. 2024 г., 12:05

Съразпятие

601 2 1
1 мин за четене

„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20). Изключителен стих, който задава един много важен въпрос, а именно – какво всъщност представлява съразпятието? Вероятно отговорите на този въпрос биха могли да бъдат изложени в сложни и многословни богословски трактати, но вероятно може и да бъде потърсено семпло, и достатъчно разбираемо обяснение на това необикновено действие.
 
Най-общо казано съразпятието е стремеж към съпреживяване, съпричастие, споделяне, стигане до мястото, на което Христос бе пожертван за греховете ни. Възможно ли е това за нас? Не само, че не е възможно (ние сме далеч от святостта и позицията на Единородния Божи Син), но и не е нужно да бъдем разпънати по същия начин, защото жертвата на кръста е вседостатъчна във всяко отношение, включително и за нашето спасение.
 
Моето съразпятие в крайна сметка е избора ми да бъда прикован на кръста (образно казано) от вярата ми в Божия Син, Който ме обича и предаде Себе Си за мен, за да имам същата гледна точка като тази на Господа.
 
От висотата на кръста, всичко изглежда различно. Уязвим съм, но виждам ясно; егото ми е приковано и съм свободен от стремежа си да се гордея; имам скърби, но съм прегърнал и единствената изцяло несуетна причина за радост – предстоящото възкресение. Заради съразпятието, авторът на гореспоменатия стих, апостол Павел, разкрива нещо изключително важно – показва на практика как дните на един човек могат да преминат качествено и какво всъщност представлява изобилния живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виждаме пораженията и разрухата в свят, в който Азът се идолизира непрестанно.Точно затова имаме неотложна нужда от истинска посока за истински живот.
    Благодаря, Явор за поредната съдържателна и чудесна творба.

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...