31.10.2024 г., 12:05

Съразпятие

609 2 1
1 мин за четене

„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20). Изключителен стих, който задава един много важен въпрос, а именно – какво всъщност представлява съразпятието? Вероятно отговорите на този въпрос биха могли да бъдат изложени в сложни и многословни богословски трактати, но вероятно може и да бъде потърсено семпло, и достатъчно разбираемо обяснение на това необикновено действие.
 
Най-общо казано съразпятието е стремеж към съпреживяване, съпричастие, споделяне, стигане до мястото, на което Христос бе пожертван за греховете ни. Възможно ли е това за нас? Не само, че не е възможно (ние сме далеч от святостта и позицията на Единородния Божи Син), но и не е нужно да бъдем разпънати по същия начин, защото жертвата на кръста е вседостатъчна във всяко отношение, включително и за нашето спасение.
 
Моето съразпятие в крайна сметка е избора ми да бъда прикован на кръста (образно казано) от вярата ми в Божия Син, Който ме обича и предаде Себе Си за мен, за да имам същата гледна точка като тази на Господа.
 
От висотата на кръста, всичко изглежда различно. Уязвим съм, но виждам ясно; егото ми е приковано и съм свободен от стремежа си да се гордея; имам скърби, но съм прегърнал и единствената изцяло несуетна причина за радост – предстоящото възкресение. Заради съразпятието, авторът на гореспоменатия стих, апостол Павел, разкрива нещо изключително важно – показва на практика как дните на един човек могат да преминат качествено и какво всъщност представлява изобилния живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Виждаме пораженията и разрухата в свят, в който Азът се идолизира непрестанно.Точно затова имаме неотложна нужда от истинска посока за истински живот.
    Благодаря, Явор за поредната съдържателна и чудесна творба.

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...