Сърце в кафез от злато
- Хей! Я, по-тихо! Какво си се разбесняла толкова!
- Искам навън! Пусни ме!
- Защо искаш навън? Имаш си всичко. Де да бях и аз като теб - да живея в голяма златна клетка, да си чуруликам по цял ден, да радвам някого и да кълва трошици от ръката му.
- Не! Не съм щастлива тук! Искам да видя света! Позволи ми да летя!
- Да летиш ли? Твърде крехка си за външния свят. Той е студен и опасен. Ще измръзнеш или ще умреш от глад. Есента ще ти се стори зима. Всяка капка дъжд за теб ще е порой, а всеки полъх на вятъра ще усещаш като ураган.
- Нима е опасно да живееш истински? В това се различаваме помежду си. Ти търсиш сигурност, а аз - свобода. И в най-хубавата и голяма клетка да ме сложиш, тя винаги ще е по-различна от гората. Не искам да се храня от ръката ти. Твърде лесно е. Искам да събирам трошиците сама от земята. Вие хората храните душата си със злато, за да я накарате да се чувства щастлива. Купувате си свобода и забравяте, че времето ви на този свят не е безкрайно. Това е най-голямата ви грешка. Не осъзнавате, че целият ви живот се събира в едно тире, издълбано върху мраморна плоча. Пусни ме, моля те!
Из "Малките хора и големите истини"
© Християна Манева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Харесах! Поуката е ясна! Браво, имаш усет към дълбоките, съществени категории!
-
Точно така е - едно тире или само една въздишка...
-
Благодаря! Идеята на "Малките хора и големите истини" е поредица от кратки разказчета на различна тема под формата на диалози, съдържи някаква поука, с цел читателят да открие себе си в някой от събеседниците. Не исках да са дълги, защото животът си е простичък. ☺️
-
Хубаво е, че пишеш. Само, ако мога да вметна нещо за разказите: за да има разказ, трябва да има и история, която да се разкаже. И на 19 човек има много за разказване, помня това. 😊👍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
