Разказвам на синчето си Квадратно Слънчице историята на неговото зачеване, такава каквато Е - реалистична, натуралистична. Бързам, преди времето да я покрие с толкова финтифлюшки, митове и легенди, че никой да не може да отсее плявата от семето.
“Давай, давай”, окуражава ме Анди Готения Пич, който заспива в ръцете ми. Понякога не изглежда като Квадратно Слънчице.
След 20 години мирно съвместно съществуване с Дучето, усетих, че между нас нещо не върви и може рязко да се сгромоляса. Исках да и направя бебе, но като изключим полууспешен опит преди 20 години, успешен не се случи.
Потърсих спасителен пояс в Марковколеж. Бе началото на 2002 - ра. Първите две седмици бутах Дучето насила и трябва да сме изглеждали много гадни за Групата. Упорствах обаче: “Не е редно само единия да се развива, а другия да го гледа отдолу - нагоре”.
Ако и подозирахме колко и какви придобивки ще дойдат от Колежа на бегом щяхме да взимаме разстоянието от Пловдив до София!
Дучето зачена в средата на декември в съща ...