Същественото е невидимо за очите - 4

Разказвам на синчето си Квадратно Слънчице историята на неговото зачеване, такава каквато Е - реалистична, натуралистична. Бързам, преди времето да я покрие с толкова финтифлюшки, митове и легенди, че никой да не може да отсее плявата от семето.
“Давай, давай”, окуражава ме Анди Готения Пич, който заспива в ръцете ми. Понякога не изглежда като Квадратно Слънчице.
След 20 години мирно съвместно съществуване с Дучето, усетих, че между нас нещо не върви и може рязко да се сгромоляса. Исках да и направя бебе, но като изключим полууспешен опит преди 20 години, успешен не се случи.
Потърсих спасителен пояс в Марковколеж. Бе началото на 2002 - ра. Първите две седмици бутах Дучето насила и трябва да сме изглеждали много гадни за Групата. Упорствах обаче: “Не е редно само единия да се развива, а другия да го гледа отдолу - нагоре”.
Ако и подозирахме колко и какви придобивки ще дойдат от Колежа на бегом щяхме да взимаме разстоянието от Пловдив до София!
Дучето зачена в средата на декември в същата 2002 година. В същия този декември отигравахме разни диади и триади и тя подозрително се стараеше да остане в групичка с мен.
Бях обхванат от манията да си поискам бебе от Вселената. Поставих си аз едно бебе в Розово Облаче и го изпратих като силно желание. По едно време изтръпнах – бях забравил да определя пол на детето. И му сложих пишчица, противно на мечтите на Дучето. Всичко вече изглеждаше наред. Когато бебето дойде в коремчето на Дучето, се сетих, че все пак бях забравил още нещо: забравил бях да поискам от Вселената АЗ да бъда бащата на детето…
Дучето се дразнеше от тези мои “мистики”, а то дразнението идвало от истинско зачеване. В последните 5 - 6 месеца много подозрително оставаше в София, уж при вуйчо си. Завъртяли си главите с някакъв 55 годишен. Мой набор, значи.
През декември имала секс контакти и с двама ни. Последваха многоденонощни разговори и плачове.
Искаше да го махне, а аз всячески я възпирах.
Всичко се успокои след написване на едно Споразумение в името на Детето: как ще го отгледаме, чие име ще носи, кога ще направим изследване, за да установим бащинството.
Всеки ден и нощ усещах тежестта на детското телце в цялата му дължина на дясното си рамо. И почти всеки час. ВИЖДАХ бялата му кожа и тъмносините оченца.
В някакъв миг ПРОГЛЕДНАХ още по - дълбоко в невидимото: искам ли да живея с Дучето – ИСКАМ, искам ли детето – да, много, много го ИСКАМ. Тогава какво значение има кой ще се окаже бащата, след като и в двата случая ще ги обичам и ще ги искам.
“Кой очакваш да ти поверва на тази шантасмагория?! Розови облачета – пфу!” – обади се размразяващия се до портата влък - куче.
Не му обърнах внимание защото е влък - куче - негативист.
Продължавам. Твоето име АН - ДИ се образува от АНгел и ДИана. Това го измисли собственикът на Марковколеж Пешо Пирамидата – твоят кръстник. А останалите си имена ти получи от мен.
Трябва ли да казвам, че животът ми внезапно се преобрази. И, че всичко дължа на Марковколеж, на Духовнатата Група, на Дучето и на теб - Анди.
И на мен. Междувременно станах професор, написах още две книги, прописах и стотина стихотворения в последните 2 - 3 месеца.
“Дрън - дрън ярина. Що не отидеш за гъби например. Я направи дълбок анализ на написаното – кое е същественото, кое е видимото и за човешките, и за моите кучешко-вълчи очи…
Анди отдавна беше заспал и очевидно сънуваше. Обещах си някой път да влезна в неговите сънища. Да отсея същественото от най - същественото. Поне да опитам.
- Нищо ново за мен в тази история. Благодаря ти все пак, че се осмели да ми я разкажеш – разбуди се той и отново приличаше на Квадратно Слънчице.
Протегна се, и ме заля с онази чаровна усмивка, която ми даваше сили да живея до 88 години.