С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Памела. Галин и Памела бяха заедно от скоро, в разгара на страстна връзка. В тази обстановка, присъствието на Многоликия бе почти недоловимо. По това време той работеше в малкото курортно градче по Южното черноморие, където се запознахме. Когато се замисля как се стигна до тази заплетена ситуация, съзнанието ми ме връща към едно определено пътуване.

Беше пролет, всички ние бяхме гимназисти. Работехме по една пиеса в театралната група на училището, с която участвахме на състезание. Почти на шега го спечелихме и ни пратиха на Национален фестивал на авторското театрално изкуство за ученици. Аз бях стилист и гримьор на трупата, с вишневата си коса и необичайното облекло, бях екстравагантна подправка към коктейла актьори. Памела играеше второстепенна роля, това беше първата й пиеса. Тя беше две години по-малка от мен, но имаше зряло излъчване. Беше нестандартна по всички критерии – отричаше грима и прическите (освен ако не са сценични), носеше непокорната си дълга черна коса пусната, като естествените й букли се виеха игриво около лицето й. Мразеше тена, лятото се пазеше като вампир от слънцето, така че кожата й беше бяла и нежна като слонова кост. Ако лъчите все пак я откриеха, по носа й се появяваха лунички, подхождащи на белега с форма на луна, който стоеше там от както я помня. А от кога я помня? Когато театралната група ни събра, ние осъзнахме, че се познаваме от много по-отдавна. Тя ми беше съседка и бяхме играли като малки зад блока, но после се беше преместила в съседния квартал и бяхме се забравили. До сега. Веднага се сближихме, сякаш всички тези години не съществуваха. Лудостта в характера й подхождаше прекрасно на моята. Малко се увлякох.
Галин беше в класа на Иван, двамата бяха година по-големи от мен. Галин играеше главна роля, понеже това беше четвъртата му година в театъра. Освен това се обучаваше и играеше в пиеси в големия театър. Баше слабичък и не много висок, беше болнаво блед, с кръгове под големите си сини очи. Много му отиваше да играе роли на луди, полудяващи или зависими образи. Характера му беше много лек, забавен, шеговит, с Иван се допълваха прекрасно в хапливия си хумор, често насочен един към друг.

Та, за фестивала, Иван беше избран да дойде с нас като технически сътрудник. Грижеше се за озвучаването на пиесата. Той имаше звукозаписно студио в дома си, често записваше рап песни, свои и на момчетата от квартала. Често през почивките на репетициите двамата с Галин и другите момчета се впускаха в импровизирани рап-битки, което безкрайно ни забавляваше.
Пак се увлякох.

И така, събрахме се 15 тийнейджъра с една ръководителка и потеглихме с влака за Благоевград. По пътя до там, не се случи нищо значимо, понеже всички още опипвахме почвата, беше първото ни пътуване заедно. На регистратурата на хотела осъзнах, че портмонето ми го няма. Бях бясна, забравила съм го на гарата в София… Последва вълна от телефонни разговори, докато накрая портмонето се озова в сигурните ръце на мой роднина.

Вечерта все още си бях бясна, а носех в чантата си бутилка с водка Флирт, изпита до половина на купона у нас, предходната вечер. (На въпросния купон пак бяхме обичайните заподозрени, като именно тогава се случиха нещата между Галин и Памела, които отдавна се заглеждаха по репетиции. Алкохолът свали задръжките им, а свободните стаи в мезонета свършиха останалото.)
Да се върнем в хотела в Благоевград. Липсата на контрол от възрастен, наличието на алкохол и гнева ми към себе си си казаха думата. Докато другите се усетиха какво става, вече бях напълнила и изляла в гърлото си три пластмасови чаши водка. За четвъртата, добронамерено момче от трупата предложи да ми прави компания, за да пия по-бавно. Преди време бях хлътнала по него. Имаше дълбоки тъмносини очи и гръцки черти. Бях изслушала всичките му песни (рап, записан в студиото на Иван) и бях му нарисувала и подарила два портрета. Понеже не споделяше увлечението ми, с времето се принудих да си го избия от главата.

Въпреки добрите му намерения да ме предпази от алкохолно натравяне, вече беше късно… Отчаяно се опитвах да успокоя в чата Многоликия, който усещаше че нещо става,  но изобщо не виждах клавиатурата и думите ми излизаха все едно натискам клавишите с петите си. След малко се предадох, станах и тромаво се запрепъвах към банята. Строполих се на пода до тоалетната и затворих вратата с крак. Изхвърлих това, което стомаха ми не беше резорбирал от алкохола, като вече не виждах почти нищо.

Осъзнавах, че току-що стая пълна с хора, които бегло ме познават, ме видя да се втурвам в банята след като съм изпразнила сама половин литър водка. Чух чукане по вратата, успях само да провлача „Нееее“. Господи, гласът ми звучеше като мучене. „Добре ли си?“ пак се чу сред неистовото чукане. „ДЪААА. ОСТАВЕТЕ МЕ НА МИРА!!!“. Чух бравата на вратата да изскърцва. Мамка му, даже не бях заключила. Запрях я с крак, както бях прегърнала тоалетната. Капацитетът на мозъка ми в този момент стигаше за една единствена мисъл „Не ги оставяй да влязат, не трябва да те виждат така.“. Упорито, като магаре, следвах тази цел, докато мощен удар по вратата не накара крака ми да поддаде. Беше Памела. Ненормалницата беше изритала вратата и нахлу вътре. Бързо затвори и заключи след себе си. Говореше ми нещо, което не разбирах. Не виждах почти нищо, не знаех колко време е минало, но вече не ми се повръщаше. Осъзнах, че се опитва да изсухли дънките ми, а вече бях по сутиен. Мамка му. Бегло осъзнавах какво следва. „АААААААААА!“. Ледената вода протече по тялото ми като токов удар. От шока се почувствах малко по-добре, но все още тя ме влачеше по пода на банята. Постла ми хавлия в сухия край и излезе.

Отворих очите си с мъка. Студена светлина нахлуваше от прозореца насреща и пробождаше очите ми. Огледах се – бях в двойното легло на хотелската си стая… С НЯКОГО?! В ляво от мен спокойно похъркваше… ИВАН! Паниката започна да ме обзема… Погледнах под завивката – бях с огромна тениска, която не беше моя, и отдолу бях… Само по ПРАШКИ? МАМКА МУ! Надигнах се и хиляди остриета пронизаха главата ми, а коремът ми се обърна. На дивана в дъното на стаята спеше още някой – момчето, което реши да ми прави компания вечерта точно преди да запрепускам към банята. КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ СТАНАЛО СНОЩИ!?

Следва продължение...