С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Памела. Галин и Памела бяха заедно от скоро, в разгара на страстна връзка. В тази обстановка, присъствието на Многоликия бе почти недоловимо. По това време той работеше в малкото курортно градче по Южното черноморие, където се запознахме. Когато се замисля как се стигна до тази заплетена ситуация, съзнанието ми ме връща към едно определено пътуване.
Беше пролет, всички ние бяхме гимназисти. Работехме по една пиеса в театралната група на училището, с която участвахме на състезание. Почти на шега го спечелихме и ни пратиха на Национален фестивал на авторското театрално изкуство за ученици. Аз бях стилист и гримьор на трупата, с вишневата си коса и необичайното облекло, бях екстравагантна подправ ...