10 нояб. 2019 г., 17:58  

 Танц по ръба - Началото

1.2K 1 8

Произведение от няколко части

1 мин за четене

Ти си дрога.

В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...

Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.

Прикова вниманието ми.

(а бях едва на 17)

Казваха ми, че в началото дилърът те зарибява – търси те, предлага ти най-хубавото, и то за негова сметка. Ей така – да опиташ дали ще ти хареса. Нищо не губиш.

След като се запознахме ме търсеше, намираше, изникваше отвсякъде, вълнуваше ме, чувствах се значима.

Дойде в дивото село ден след като се запознахме, посред нощ, с чужда кола, за да ме видиш за половин-един час.

След ден-два пропътува 200км до Варна, нае си квартира, покани ме там. Беше нашата тайна, "ще спя при приятелка" беше алибито.

Там за пръв път надникнах зад кулисите на твоите истории. Парите, пликовете с малките жълти кристалчета, вулгарния език, "привилегията" да присъствам. 

Вечерта беше нежен, по-нежен от всички. Сутринта ме отвлече обратно по същите 200 километра.

Доброволно.

Вече бях закачена.

 

(Не си и представях какво предстои...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Доротея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лия, аз ги разбирам прекрасно, но не ги одобрявам. Този герой е от тези, ампутираните души, не е "за спорта". Продълженията предстоят
    Мартин! Радвам се, че те е докоснало. Прав си! За съжаление, или не ..
  • Историята ми звучи болезнено позната. Само който е видял и усетил атмосферата, която пораждат наркотиците, само той може да я разбере.
  • Тези, като героя, който описва главната, поне са ми били ясни... Заради парите и мигновеното на "кристалчетата", в тях е изчезнала съвестта и всичко нормално човешко е притъпено до празнина...По- лоши са онези, лъжците само "за спорта", за възможността да изпитат удоволствие, като наранят или излъжат някого, да се почувстват велики...Така, да се каже, да се изкачат по " Стълбата на Смирненски". Тези, няма как да ги разбера...Не го нося това в себе си, не го и отглеждам. Моите искрени поздравления за творбата ти, Доротея. Майсторство на разказ с поука. Ако има продължение, ще ми бъде приятно да прочета.
  • Такива ситуации и хора са си страшнички, само където се забелязва твърде късно от "жертвата"
  • Не бързай, танца е дълъг и динамичен...
    Благодаря, че се отби

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...