ТАТКОВСКАТА ПРИЧЕСКА
Измолих госпожица Въшкова и Малък батко от Бившата и ги заведох при баща ми на село.
На село, като на село. Всички бабки й се радват и когато я попитат:
- На колко годинки си?
Тя гордо обяснява:
- На три и три четвърти!
Не, че разбира какво точно означава три четвърти, обаче това втрещява бабките. Защото всички са чували дете да е на три, три и половина, дори четири. Обаче дете да е на три и три четвърти, такова чудо в нашето село не може да бъде...
Чак сега разбрах колко много ме е ограбила Бившата. Събужда се Въшкова от сън, усмихва ми се сънена и идва при мен да се сгуши. И понеже е котенце, започва да мърка и да мяука. Разсънваме се, обличаме се, измиваме си лицето на дворската чешма и идва ред на Татковската прическа.
Обаче косичката й е много мека и къса, а моите кебапчета - дебели. Изплъзва ми се. В един момент си казвам: "А бе, Пинкоф, я се стегни в кръста! Ти, който правиш присадки с такива дребни пъпки като на котонеастъра, не можеш да се справиш с някакв ...