- Ооо, наборе, 'айде бе човек, ти се изгуби по тая Европа. Толкоз ли е хубаво там, та ни забрави нас тука?!
Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на "уравниловката", живееха почти един и същ живот. Кой поучил малко повече, кой поработил малко повече, кой сгрешил, та се оженил по-раничко, кой изпреварил, че се развел пръв и... ей такива банални човещинки. Но дойде онова време, в което всеки трябваше по някакъв начин да намери себе си и мястото си в един по-различен вече свят. По-различен? Амии! Той, светът, си беше пак тоя. Просто някои неща започнаха да си идват на мястото съвсем закономерно. Само дето хора, заварени някъде в средата на житието си, бяха по-уязвими към резките промени. По-трудничко беше за хора в такава възраст да променят възгледи, отношения, мислене. Трудно, но належащо и неизбежно. Просто трябваше вече да се оценят реалностите. Да, само трябваше да си признаят, че слънце ...