Здравейте, всички! Аз бях една тениска на тийнейджър. Черна, естествено; поизбелеля, имах някоя и друга дупчица. С идиотски надпис отпред и нарисувана сложна плетеница отзад. Ежедневието ми беше едно и също до втръсване. Носеше ме собственикът ми, който или беше пред компютъра, или спеше, или лежеше и гледаше в една точка. Маршрутът ми беше между леглото, компютъра, банята и хладилника. На училище, естествено, не ходех. Гимназията беше запазена територия за униформите, които ме гледаха отвисоко. Все едно ми казваха : " Къде сме ние, къде си ти!"... Изключително рядко излизах на разходка или още по-рядко спортувах. После – в коша заедно с други дрехи за пране. След това - в пералнята. После на терасата да съхна. В гардероба и...пак същото...И така до безкрай – ден след ден, година след година. Не знам на собственикът ми как не му омръзваше това ежедневие, но на мен започна страшно много да ми писва!...
Един ден, както си се веех хиперотегчена на тела, излезе силен вятър. Не слагаха щипк ...