Здравейте, всички! Аз бях една тениска на тийнейджър. Черна, естествено; поизбелеля, имах някоя и друга дупчица. С идиотски надпис отпред и нарисувана сложна плетеница отзад. Ежедневието ми беше едно и също до втръсване. Носеше ме собственикът ми, който или беше пред компютъра, или спеше, или лежеше и гледаше в една точка. Маршрутът ми беше между леглото, компютъра, банята и хладилника. На училище, естествено, не ходех. Гимназията беше запазена територия за униформите, които ме гледаха отвисоко. Все едно ми казваха : " Къде сме ние, къде си ти!"... Изключително рядко излизах на разходка или още по-рядко спортувах. После – в коша заедно с други дрехи за пране. След това - в пералнята. После на терасата да съхна. В гардероба и...пак същото...И така до безкрай – ден след ден, година след година.  Не знам на собственикът ми как не му омръзваше това ежедневие, но на мен започна страшно много да ми писва!...
    Един ден, както си се веех хиперотегчена на тела, излезе силен вятър. Не слагаха щипки на прането, защото терасата беше остъклена. Казах си: „ Сега е момента! Трябва да се махна оттук, да поскитам по белия свят! Да ми се случат нови и вълнуващи неща. Сега или никога!...“ Отскубнах се от тела, през отворения прозорец и като ме грабна вятърът – летях, летях, летях, до замайване!... Такива силни усещания не бях имала до тогава! Ако не се смята пералнята. Но едно е да се джуркаш два часа в седмицата в сапунена вода с братята си по съдба и съвсем друго е с дни да летиш в облаците, сред птиците!...
    Докато летях над Океана, съзрях старовремски кораб. Знамето му беше нещо подобно на мен - черно, с бели череп и кръстосани под него кости. Някакъв мургав индивид със сплъстена дълга коса, триъгълна, островърха шапка, два пласта опушен грим и един пръст очна линия се взираше в мен с поглед, който можеше направо да ме разстреля! Явно летях не само в пространството, но и назад във времето!...Бях се върнала незнайно как векове назад. По-силно усещане от това – здраве му кажи!
    Когато след няколко дни и нощи вятърът най-после утихна, започнах да се спускам над приказен замък. Бях виждала дотогава такива само на компютъра – с кули и бойници, отвред – непроходими гори, отпред – река. Идилия! Закачих се на една островърха кула и се развях оттам като знаме. Но какво беше учудването ми, когато от един прозорец се показа момиче и се загледа замечтано към залеза над реката. Колко беше красива, а как само беше облечена!...Като истинска принцеса от приказките.  
    Когато погледът на момичето се спря случайно върху мен, то направо ахна! Чак си разтърка очите, за да се увери, че не сънува. Казах си: „ Тази знатна красавица от миналото, толкова хубава и богато облечена, какво ме е зяпнала – най-обикновена, избеляла тениска от 21 век?!“
    Новината за мен се разнесе бързо – от много прозорци на замъка се показваха глави, които гледаха нагоре – млади и стари, мъже и жени, деца и старци, благородници и прислужници...Мислех си, че ще ме свалят и използват като парцал, но това не се случи – аз бях атракцията на областта!...Мълвата за новото знаме на замъка се разнесе с мълниеносна скорост. Рицари на коне обикаляха отдолу с изкривени нагоре и настрани вратове. Носеха си и увеличителни тръби. Явно се опитваха да разчетат идиотският ми надпис. Разбира се, идваха и обикновени хора от близките села и от града. Около замъка амбулантни търговци наредиха сергии със стоката си. Музиканти, певци, акробати и улични артисти разиграваха сценки, мятаха се във въздуха, пееха и свиреха. Дори част от репертоарът им беше посветен на мен, за да са актуални и модерни. Никога не ми беше обръщано такова внимание дотогава! Никога не се бях чувствала така – като център на Вселената!...
    
    И така си се веех, ден след ден, година след година. Валяха ме дъждове и снегове. Разпокъсах се и цветът ми вече изобщо не си личеше какъв е бил. Части от мен се откъсваха и политаха в неизвестни посоки. Почти нищо не е останало. Разбира се, отдавна не съм вече интересна на никого. „ Така минава световната слава – всяко чудо за три дни!...“ Накрая от мен няма да остане нищо – дори прах. Както се случва с всичко на този Свят!...