28 дек. 2024 г., 12:07

 Ти светиш в сърцето ми, скъпа 🕯️❤️‍🔥

355 0 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Дълъг, но и кратък е Декември. Изпълнен с празници, уют и аромат на канела. Той ме насърчаваше, докато приготвях тиквеника за Бъдни вечер. После се усмихваше, а понякога с глас се смееше, докато аз се тюхках над неуспешните си опити да направя питка.
- Ами, тестото не е моята сила - повтарях си и въздишах тежко...
Коледа отмина. Прекарахме я гледайки филми и докато той преглеждаше пресата, аз открадвах минутки да дочета малко скучния любовен  роман, който бях захванала.
- Какво четеш - попита ме и надникна над монитора. Малко ме хвана срам и се опитах да наклоня капака. Все пак съм на достатъчно години, за да не чета романи, които хм, предполагат целувка последвана от каквото там и...
- Хайде, покажи ми - рече. Или трябваше да разкажа, или да го оставя да ме чопли цяла нощ...
разказах му: за Мия, която е толкова борбена, но в същото време крехка;  за близките й, които се радват на уюта, но се боят от несигурността;  за Майло, който не можа да спечели любимата си отново;  за феликс и Кейт, които имаха неразривна връзка и не само защото бяха майка и син;  разказах му и затова, че хората понякога се превръщат в доста надменни, но в същото време не могат да избягат от това, което са - тук подчертавам ролята на новата леля Хоуп, която все пак намери себе си.
Изслуша ме. Отведе ме в кухнята, където беше неговото царство, не толкова заради готвенето, колкото заради уюта.
- А къде е момчето? - попита и аз се сетих, че нищо не бях казала за Уил - мъжът, който винаги закъсняваше часово, но беше там, когато най-много имаше нужда от него.
- Хм, мъжът ли? - рекох и го погледнах.
- Да, мъжът... този, който ще излекува раните й и ще позволи собствените му да  бъдат излекувани.
За разлика от мен, той можеше да се бори с корковите тапи. Отвори виното с лекота и рече:
- Благодарение на теб разбрах, че ние, силните също можем да бъдем излекувани. Може да е само жест например мила дума, но е достатъчен, за да лумне огън. И точно така ти запали не огън, а пожар, скъпа. В момента, в който те видях знаех, че този огън ще свети завинаги в сърцето ми. Точно той ще напомня, че никога не е късно да ни обичат и да обичаме.
Той
© П.В.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...