Dec 28, 2024, 12:07 PM

 Ти светиш в сърцето ми, скъпа 🕯️❤️‍🔥

  Prose
353 0 0

Multi-part work to contents

1 min reading

Дълъг, но и кратък е Декември. Изпълнен с празници, уют и аромат на канела. Той ме насърчаваше, докато приготвях тиквеника за Бъдни вечер. После се усмихваше, а понякога с глас се смееше, докато аз се тюхках над неуспешните си опити да направя питка.
- Ами, тестото не е моята сила - повтарях си и въздишах тежко...
Коледа отмина. Прекарахме я гледайки филми и докато той преглеждаше пресата, аз открадвах минутки да дочета малко скучния любовен  роман, който бях захванала.
- Какво четеш - попита ме и надникна над монитора. Малко ме хвана срам и се опитах да наклоня капака. Все пак съм на достатъчно години, за да не чета романи, които хм, предполагат целувка последвана от каквото там и...
- Хайде, покажи ми - рече. Или трябваше да разкажа, или да го оставя да ме чопли цяла нощ...
разказах му: за Мия, която е толкова борбена, но в същото време крехка;  за близките й, които се радват на уюта, но се боят от несигурността;  за Майло, който не можа да спечели любимата си отново;  за феликс и Кейт, които имаха неразривна връзка и не само защото бяха майка и син;  разказах му и затова, че хората понякога се превръщат в доста надменни, но в същото време не могат да избягат от това, което са - тук подчертавам ролята на новата леля Хоуп, която все пак намери себе си.
Изслуша ме. Отведе ме в кухнята, където беше неговото царство, не толкова заради готвенето, колкото заради уюта.
- А къде е момчето? - попита и аз се сетих, че нищо не бях казала за Уил - мъжът, който винаги закъсняваше часово, но беше там, когато най-много имаше нужда от него.
- Хм, мъжът ли? - рекох и го погледнах.
- Да, мъжът... този, който ще излекува раните й и ще позволи собствените му да  бъдат излекувани.
За разлика от мен, той можеше да се бори с корковите тапи. Отвори виното с лекота и рече:
- Благодарение на теб разбрах, че ние, силните също можем да бъдем излекувани. Може да е само жест например мила дума, но е достатъчен, за да лумне огън. И точно така ти запали не огън, а пожар, скъпа. В момента, в който те видях знаех, че този огън ще свети завинаги в сърцето ми. Точно той ще напомня, че никога не е късно да ни обичат и да обичаме.
Той
© П.В.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...